Според авторката новото в изложбата е не само използването на триизмерни обекти, които тя прави за пръв път по този начин, но и самият характер на живописта. „Пейзажът вече се разлива в доста абстрактни форми, включително и в скулптурите, които направих, за да подкрепят живописта и да създам цялостна атмосфера в пространството“, обясни Ампова.
На въпрос в какво се изразява обратът в нейното творчество, художничката каза, че досега нейните творби са били почти винаги фигуративни или поне с някаква конкретика. „Докато тук отсъстват и фигури, и конкретика“, допълни Ампова. По думите ѝ процесът на работа е бил различен от обичайния. Обратът е в техниките, във форматите и в сюжета, за който тя казва, че до голяма степен е емоционален. „Всичко върви по други методи, различни от това да правиш нещо конкретно, което в главата ти вече се е прожектирало по един или друг начин, докато тук ме водеше самата живопис, а не аз нея", каза тя.
Ампова разказа пред БТА, че от няколко години е планувала подобна промяна, но други проекти са имали различна насоченост. Надява се в бъдеще да има възможност да развие тази нова посока.
Отвъд емоционалния сюжет в изложбата стои темата за климатичните промени. „Този пейзаж всъщност е една стихийност. Има пожар, има движение, има тревога. Това са емоции, които не само заради климатичните промени всеки един от нас изпитва в днешните времена“, каза художничката.
Скулптурните обекти тя е нарекла „убежища“. „Колкото и ние да не оценяваме природата и да се държим не добре с нея, тя е толкова величествена, че отново ще ни приюти, независимо от това какво правим ние“, обясни Ампова. По думите ѝ убежищата са метафора и са направени така, че зрителят да може да застава донякъде в тях и да гледа през тях живописта, така че всичко да бъде едно цяло.
„Природата има тази невероятна способност да предава нашите чувства по един много универсален начин“, каза кураторът на изложбата Весела Ножарова.
По думите ѝ Нора Ампова е работила много през последната година и е надскочила себе си, създавайки творби, различни от досегашните ѝ. Ножарова допълни, че по време на работата върху произведенията двете са мислили за миналото, настоящето и бъдещето на нейното творчество, както и за рисковете, които един художник поема, когато прави различни неща. „Човек може да прави каквото си иска, както иска, без да изпитва тези ограничения, които много често българската среда се опитва да ти наложи", каза Ножарова.