Въпреки моята библейска възраст обичам живота и продължавам да пиша, каза проф. Багряна Попвасилева-Беланже

Въпреки моята библейска възраст обичам живота и продължавам да пиша. Това каза пред БТА проф. дфн Багряна Попвасилева-Беланже, авторката на книгата Chants et nostalgies boreales ("Песни и носталгии от север"). Днес тя раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК.
Тази книга е плод на сбирка от стихове, които съм писала през годините, когато съм имала вдъхновение и желание. Имам двама синове, две внучки и един внук. Стихосбирката е посветена на тях, на моите внуци – Лоран, Амелия и Жулиета, каза авторката.
„Преди много години съдбата ме заведе да живея в една далечна страна. Когато бях студентка в Париж, се запознах с моя съпруг, който беше французин от Квебек. Когато настъпи време да имам деца, той ми каза, че трябва да отидем в Канада, която има нужда от нас. Аз пристигнах в Канада в края на 1962 г. Не познавах никого освен мъжа ми, чаках дете, бях много стресирана и тревожна. И така живях в Канада дълги години, но родени в България, между Европа и Азия, където и да сме, се връщаме в нея. Реших да си карам старите години в България. За щастие, моите колеги от Софийския университет ме поканиха да водя лекции от 1993 до 1998 г., разказа проф. Беланже.
На въпроса какво послание отправя към своите читатели, проф. Беланже отговори: „Според моя жизнен път и опит е хубаво човек да види какво има в другите страни, да пътува, но да си живее в България. Нашата България е благословено място".
„Канада е много хубава страна. Природата там е дива и девствена. Има места, които просто не са експлоатирани и цивилизовани. Родена съм в Белоградчик, който за мен е най-хубавият град в света. Винаги съм изпитвала носталгия по скалите, дядовата ми къща и моето слънчево детство. Всяко лято ходя там и си намирам корените и детските спомени. Някак си намирам някаква вътрешна хармония, когато съм в родния си град", каза още авторката.