„Вече се говори за много полове, много родове и викам: „Чакай да взема и аз отношение по въпроса“. Но основното ми е било пластичното - как да разрешава разликата, когато имаме едно единствено число. Когато отиде в група, става друга форма, друго излъчване. И това исках да го направя. Чисто задачата ми е пластична“, разказа авторът за избора на заглавие на изложбата си.
Аз всяка година правя изложби и така ми хрумна тази идея. И така го направих. Послания не правя. Интересува ме пластичното, обяснява още Павел Койчев.
„С тази своя работа Павел Койчев участва в един голям дебат - за трансхуманизма. За това доколко човек има право да бъде сам автор на себе си и на собствения си вид и доколко трябва да следва предопределения път от създателя“, каза доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание „ЛИК“.
По думите му творчеството на Павел Койчев е един непрестанен диалог със създателя. „И той се опитва да припомни на човека рисковете от това да загубиш бащината благословия на създателя си. И сега темата в тази връзка е полът - отклоненията и множеството на половете. Като Павел Койчев не е строг, не размахва пръст, както много консерватори, а се връща към самата изконна човешка форма, в която разпознава мъжкото и женското начало. И тази изложба - концептуална, а и пластическа в основата си, е представяне на пластическия образ на мъжкото и женското начало като форми на човешкото битие. И всъщност дава възможност на зрителите сами да си зададат въпроса „Кой съм аз?“. И да намерят отговор, който да не е задължително да съвпада с неговия. Само да имат усещането, че освен творци, самите автори са и творения. Така че това е всъщност и провокацията на Павел Койчев, и голямото пластическо успокоение. За това, че човекът, дълбоко в себе си носи всъщност дадено свише“, каза още доц. Лозанов.
Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. След художествената гимназия в София завършва художествената академия, специалност „Скулптура“. От 1971 г. работи на свободна практика. Първата му самостоятелна изложба е през 1982 г. в София. През 1984 г. получава националната награда за скулптура на името на Иван Лазаров, а три години по-късно - награда на името на Марко Марков. През 1999 г. взима участие в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк.
През 2002 и 2012 г. представя България на Международното биенале във Венеция заедно с други български художници. През 2019 г. за изложбата си „В градината на тревата“ в зала „Райко Алексиев“ на СБХ получава наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Визуално-пластични изкуства“.
В градска среда в София са представени три негови произведения - пред сградата на Дом на културата „Красно село“, пред Американското посолство и в езерото в Южния парк. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на музейни галерии в страната и частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др.