„Самото читалище е основано през 1869 г. в църквата „Св. Вознесение“, а след Освобождението, през 1893 г., получава първата си собствена сграда. През първата половина на XX век обаче нуждите на разрастващата се културна институция налагат изграждането на нов, по-функционален и представителен дом“, пише историкът.
Според нея идеята за нова сграда е обсъждана още през 30-те години, като ключов момент се явява дарението на семейство Балабанови от 1920 г., което осигурява терен в центъра на Враца. Постепенно съседните имоти са изкупени, а към всички врачани е отправен апел за дарения.
През 1937 г. е одобрен проектът на архитектурното дружество „Цолов–Васильов“, едно от най-реномираните в страната, създало редица монументални сгради в София. След търг строителството е поверено на екип от Враца – арх. Петър Дограмаджиев и инженерите Константин Янакиев и Никола Новоселски“, посочва Мая Антова. Основният камък на новата сграда е положен на 10 ноември 1938 г., в деня на празника на читалище „Развитие“, а на церемонията присъстват видни общественици, интелектуалци и членове на настоятелството.
Строителството продължава три години. В началото на 1941 г. киното и всички служби на читалището са преместени в новия дом. Членската маса достига 1666 души и въпреки трудностите на Втората световна война, дейността продължава изцяло на доброволни начала.
„На 24 януари 1944 г. Враца става жертва на англо-американски бомбардировки и върху сградата на читалището падат няколко бомби. Едната стига до котелното, но не го взривява, другата разрушава фасадата, а трета бомба избухва в градинката до Девическата гимназия. Най-тежко са пострадали библиотеката и музеят, в резултат на което са унищожени ценни експонати и книги от затрупаната под развалините библиотека. След Втората световна война читалището постепенно се възстановява, подновява дейността си и продължава да съхранява културните традиции на следосвобожденска Враца“, пише още в историческата справка на уредника в отдел „Нова история“ в РИМ – Враца Мая Антова.