Корпорацията „Гугъл“ е в челните редици на научните изследвания в областта на изкуствения интелект (ИИ), но е принудена да се защитава, тъй като се сблъсква с конкурентен натиск от страна на подкрепяния от „Майкрософт“ проект „ОупънЕйАй“ (OpenAI) и нарастващия регулаторен контрол от страна на Министерството на правосъдието на САЩ.
В сряда Демис Хасабис - съосновател на звеното за изкуствен интелект на „Гугъл Дийп Майнд“ - и колегата му Джон Джъмпър бяха удостоени с Нобелова награда за химия заедно с американския биохимик Дейвид Бейкър за работата си по разкодиране на структурата на микроскопични протеини.
Междувременно Нобелова награда за физика бе присъдена на бившия изследовател на „Гугъл“ Джефри Хинтън заедно с американския учен Джон Хопфийлд за по-ранни открития в областта на машинното обучение, които проправиха пътя за бума на изкуствения интелект.
Професор Уенди Хол, компютърен учен и съветник по въпросите на изкуствения интелект към ООН, заяви пред Ройтерс, че макар работата на наградените да заслужава признание, липсата на Нобелова награда за математика или компютърни науки е изкривила резултата.
„Нобеловият комитет не иска да пропусне новостите, свързани с изкуствения интелект, така че е много креативно от тяхна страна да „пришият“ Джефри към физиката“, каза тя и добави: „Бих казала, че и двамата са под съмнение, но въпреки това заслужават Нобелова награда от гледна точка на научните им постижения - как иначе ще ги възнаградите?“
Ноа Джансиракуза, доцент по математика в Университета Бентли и автор на книгата „Как алгоритмите създават и предотвратяват фалшиви новини“, също твърди, че победата на Хинтън е съмнителна.
„Това, което той направи, беше феноменално, но дали беше физика? Не мисля, че е така. Дори и да имат вдъхновение от физиката, лауреатите не разработват нова теория във физиката и не решават отдавнашен проблем във физиката.“
Категориите на Нобеловата награда за постижения в областта на медицината или физиологията, физиката, химията, литературата и мира са определени в завещанието на шведския изобретател Алфред Нобел, който умира през 1895 г. Наградата за икономика е по-късна добавка, учредена с дарение от Шведската централна банка през 1968 г.
Регулаторните органи в САЩ понастоящем притискат „Гугъл“ за потенциално разделяне, което може да принуди корпорацията да се освободи от части от бизнеса си, като браузъра „Кроум“ и операционната система „Андроид“, които според някои й позволяват да поддържа незаконен монопол в онлайн търсенето.
Печалбите, получени от водещата позиция на „Гугъл“, облагодетелстват корпорацията заедно с други големи технологични компании да изпреварят традиционните академични среди в публикуването на новаторски изследвания в областта на изкуствения интелект.
Самият Хинтън изрази известно съжаление за „работата на живота си“, когато миналата година напусна „Гугъл“, за да може да говори свободно за опасностите от изкуствения интелект, и предупреди, че компютрите могат да станат по-умни от хората много по-рано, отколкото се очакваше досега.
На пресконференция във вторник той заяви: „Иска ми се да имам някаква проста рецепта, че ако направите еди-какво си, всичко ще бъде наред, но нямам, особено по отношение на екзистенциалната заплаха тези неща да излязат извън контрол и да вземат връх“.
Когато напуска „Гугъл“ през 2023 г. заради опасенията си за ИИ, Хинтън признава, че самата компания е действала много отговорно.
Спечелените тази седмица Нобелови награди подчертават колко трудно става за традиционните академични среди да се конкурират. Джиансиракуза заяви пред Ройтерс, че има нужда от по-големи публични инвестиции в научните изследвания.
„Голяма част от водещите технологии не са ориентирани към следващия пробив в областта на дълбокото обучение, а към печелене на пари чрез прокарване на чатботове или поставяне на реклами в целия интернет“, каза той и добави: „Има ниши за иновации, но голяма част от тях са много ненаучни“.