Все още вярваме в европейските идеали, каза пред БТА директорът на Британския съвет за България и Румъния Абди Хасан

Ние все още вярваме в европейските идеали. Вярваме в обвързаността с Европа, особено, когато става дума за културни институции, казва в интервю за БТА Абди Хасан. Той е новият директор на Британския съвет за България и Румъния. 
„За Британския съвет и Румъния, и България са наистина важни държави. Тук сме от десетилетия, присъстваме 70-80 години и в двете страни. Връзката на Обединеното кралство с България и Румъния остава силна и ангажираща“, допълва той.
По думите му голямата мисия на Британския съвет е да направи света по-проспериращо и сигурно място. „Локалната мисия, свързана с България, е абсолютно същата – да направим България по-сигурно и проспериращо място. Но във всяка държава е различно. При Вас работим по отношение на образованието, като се фокусираме върху английския език, като цяло.  Фокусираме се и върху създаването на платформи за британски и български университети, които да се координират помежду си и да си сътрудничат, да обменят практики, знания и опит", посочва Абди Хасан. Подчертава, че съвсем скоро ще заработи The British Council Digital Library – дигиталната библиотека на Британския съвет с над 100 000 източника, които ще могат да се ползват безплатно от всеки, навършил 18 години.
„Честно казано, мисля, че българите знаят много повече за Обединеното кралство, отколкото британците за България. Така че моята роля като директор на Британския съвет за България е да създам платформа за културен обмен и по-добра културна връзка между Великобритания и България. Това означава популяризиране на британската култура в България и популяризиране на българската култура в Обединеното кралство – за да има мобилност и ангажираност между нашите две нации“, казва още Абди Хасан.
Абди Хасан пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за отношението му към България, нейната култура, история и език, за локалните и глобалните мисии на Британския съвет, за комуникацията между различните културни институти, за предстоящото откриване на The British Council Digital Library. И още - защо днес повече отвсякога имаме нужда от „двигател на истината“? Защо Британският съвет поставя България и Румъния под една шапка? Смята ли, че българи и британци познават достатъчно добре културите си?
Г-н Хасан, какво дете бяхте, за какво мечтаехте?
- Базиран съм в Румъния, но идвам в България много редовно, ангажирам съм и ръководя нашата дейност тук. Иначе аз имам многопластова идентичност. Едновременно съм британец, уелсец, сомалиец и гражданин на света. Роден съм в Сомалия. Семейството ми отдавна живее в Обединеното кралство. Имигрира преди раждането ми чрез дядо ми и други членове на семейството. Израснал съм във Великобритания и много други страни по света. Говоря еднакво добре три езика – арабски, сомалийски и английски, както и малко уелски. Затова понякога казвам, че владея три езика и половина, ако искам да бъда щедър към себе си (Смее се – бел. а.).
Като малък исках да стана лекар, което е много различно от желанието ми да бъда в сферата на културата или културните институции... Но винаги съм имал страст и любов към изкуството, и особено към поезията. Никой от членовете на семейството ми не е артист, но всички сме любители на изкуството. Независимо дали става дума за музика, театър, живопис или поезия, както е в моя случай. Много, много години по-късно, случайно се присъединих към Британския съвет и изпитах страстта си към културната ангажираност, културните връзки и изкуствата. Присъединих се към организацията преди около десет години и досега съм работил в Обединеното кралство, Нигерия, Саудитска Арабия, Непал, Ирак, Руанда, и отскоро – в Румъния и България.
„Оцелях след смъртоносна атака с оръжие и ракета в Ирак“, разказвате в едно интервю преди време. Вашият живот е достоен за филм...
- Работех в Ирак между 2020 и 2022 г. Това е време, в което страната имаше доста предизвикателства, свързани със  сигурността на различни групи, борещи се за власт. Имаше и други сложни проблеми. Трябва да добавя, че Ирак има изключителна история и е прекрасна страна, и наистина ми хареса да работя и да живея там. Имаше момент, когато бяхме в британското посолство в Багдад, в така наречената международна зона, и започна престрелка между две враждуващи фракции. Наложи се да се скрием в бункери за дванадесет часа, докато оръжия, мотори и други неща падаха върху посолството. Беше интересно преживяване... Това беше единственият път в живота ми, когато съм преживял нещо подобно, но също така осъзнах значимостта от съществуването на Британският съвет.
Бихте ли научил езика на една държава като България?
- Като цяло, обичам езиците и наистина искам да ги уча. Силно вярвам в това, че хората трябва да се разбират по-добре помежду си. За да можем да разберем по-добре историята и функционирането на едно общество, трябва да разбираме езика му. Едно от нещата, с които може да разбереш обществото, е като проумееш неговия хумор и емоции, а това може да стане само чрез езика. Така че искам да разбера по-добре българското общество. Искам да разбера по-добре България като страна и се надявам да науча български. Казват ми, че не е лесно, но мога да опитам...
Защо Британският съвет поставя България и Румъния, образно казано, под една шапка?
- За Британския съвет и Румъния, и България са наистина важни държави. Тук сме от десетилетия, присъстваме 70-80 години и в двете страни. Връзката на Обединеното кралство с България и Румъния остава силна и ангажираща. Има много хора, както от България, така и от Румъния, които живеят в Обединеното кралство, както и много британци живеят в България, по-специално. Така че ние сме във време, в което Румъния и България процъфтяват, ангажират се, гледат към Европа. Те имат много положително отношение към Обединеното кралство, както и Обединеното кралство го има към тях. Така че това е регион, който ще става още по-важен и значим, и който иска да се ангажира с Обединеното кралство, Обединеното кралство също иска да се ангажира с него.
На лично ниво, аз имам малки деца и пребиваването в някои точки на света ставаше все по-трудно за двете ми малки дъщери. Така че животът в две европейски столици, които са абсолютно красиви, където можем да посещаваме галерии, да ходим на театър, да се разхождаме, беше наистина важно на този етап от живота в нашето семейство. Особено обичам София – толкова зелен град, с прекрасна архитектура. Тук има готически сгради отпреди 300 години, редом с чудесни коптски църковни катедрали, от които наистина съм очарован, както и от архитектурата от комунистическата епоха, от модернизма, и всички тези улици с павета ме карат да се чувствам като у дома си.
Каква е мисията на Британският съвет днес?
- Голямата мисия на Британския съвет е да направи света по-проспериращо и сигурно място. Ние сме създадени през 1934 г. и на 5 декември миналата година отпразнувахме съществуването на Британски съвет в продължение на 90 години. Началото, точно след Първата световна война, е време, когато светът се чувства разделен. Налице е възход на екстремистка идеология, особено на фашистка и нацистка идеология в Европа. Време, когато се осъзнава колко опасно е всичко това, и страховете, които хората имат преди Втората световна война. Затова е създаден Британският съвет. Често чувствам, че живеем в подобни времена... Надявам се да не се окажем в същото положение, като при Втората световна война, но имам чувството, че отново сме разделени. Имам чувството и усещам, че светът е опасен. Има много екстремистки идеологии около нас...
Днес Британският съвет постига целта си за по-проспериращ и сигурен свят, като прави три неща – създаване на връзки, разбиране и доверие. Ако има платформа, в която хората да се свързват помежду си, както правя днес с Вас, и чрез Вас, с  вашите читатели, и след това се създаде едно ниво на разбирателство между нас, в което споделяме тревогите си, това ще създаде ниво на доверие. Ако имаме доверие един на друг, е много по-малко вероятно да воюваме един с друг. Така че това е мисията на Британския съвет и ние я изпълняваме чрез две неща – изкуство и култура, и образование.
Има ли Британският съвет локална мисия?
- За Британския съвет локалната мисия, свързана с България, е абсолютно същата – да направим България по-сигурно и проспериращо място. Но във всяка държава е различно. При Вас работим по отношение на образованието, като се фокусираме върху английския, като цяло. Английският език е крайъгълен камък за споделяне на културата на Обединеното кралство. Смятаме, че оценяването и изпитите по английски отключват възможности за младите хора, както по отношение на заетостта, по-нататъшно образование, по-добър живот или достъп до една глобална ангажираност.
Фокусираме се и върху създаването на платформи за британски и български университети, които да се координират помежду си и да си сътрудничат, да обменят практики, знания и опит.
Другата област, към която наистина съм пристрастен, е свързана с нашите изкуства и култура. И по-специално, с подкрепата на младите хора, тяхната информираност и социално сближаване. Правим това в две програми. Едната се G-LENS (Gender-inclusive, Long-lasting and Empowered Networks and Societies) и свързана с половата дезинформация. Знаем, че в действителност, насилието срещу жени и момичета се увеличава, но мащабите са още по-големи, ако говорим за насилието онлайн. Опитваме се да дадем на младите хора умения за критично мислене и способност да защитават себе си и другите млади хора.
Особено близък до сърцето ми е един фантастичен филм на британския режисьор Джеймс Джоунс – Antidote (Противоотрова), показан тази година на „София филм фест“ (Документалният филм проследява в реално време информатор, работещ в руската програма за отравяния, който се опитва да избяга. Разказва за Владимир Кара-Мурза, виден политически активист, два пъти отравян и съден за държавна измяна, за неговата съпруга Евгения и за Христо Грозев, журналистът, който разкрива машината за убийства на Путин, принуден да се крие, защото разбира, че животът му е застрашен – бел. а.).
Смятате ли, че българи и британци познават достатъчно добре културите си?
- Според мен има достатъчно информация, но винаги може повече. Честно казано, мисля, че българите знаят много повече за Обединеното кралство, отколкото британците за България. Така че моята роля като директор на Британския съвет за България е да създам платформа за културен обмен и по-добра културна връзка между Великобритания и България. Това означава популяризиране на британската култура в България и популяризиране на българската култура в Обединеното кралство – за да има мобилност и ангажираност между нашите две нации.
Важна ли е комуникацията между различните чужди културни институти в една столица?
- Смятам, че това е жизнено важно. Заедно можем да стигнем по-далеч. От само себе си се разбира, че партньорството предполага по-голямо въздействие. Има нещо, което е наистина важно за нас като Британски съвет – ние все още вярваме в европейските идеали. Вярваме в обвързаността с Европа, особено, когато става дума за културни институции. Ние сме част от тази уникална мрежа не европейските културни институти и даваме своя принос (Британският съвет е част от EUNIC – European Union National Institutes for Culture – бел. а). Работим в много тясно сътрудничество с колегите ни от другите европейски културни институции. Например, много от британските филми на 29-ия „София филм фест“ бяха показани в партньорство с Френския институт, „Гьоте институт“, Полския институт.
Защо днес повече отвсякога имаме нужда от „двигател на истината“? Питам Ви по повод едноименната програма, която тази година беше представена за първи път у нас, на „София филм фест“?
- Наскоро си говорих с проф. Евелина Келбечева, и като историк я попитах по-оптимистично или по-песимистично е настроена към света днес. Отговорът й беше недвусмислен и наистина ясен – тя е по-скоро песимист. Смята, че през последните няколко години светът се е променил толкова невероятно и толкова бързо, за разлика от всяко друго време, както през 30-те и 40-те години на миналия век. Като се има предвид това и факта, че ние имаме програми като Credible Voices и Credible Local Voices, „Двигателят на истината“ дава на хората възможност да имат критично мислене, да се борят с дезинформацията. Това е също толкова важно за нашата сигурност, за нашето социално сближаване, както никога досега. Затова Британският съвет развива тези програми. Вярваме, че изкуството може да се справи с глобалните предизвикателства, с дезинформацията, използваме го, за да накараме хората да се замислят за насилието срещу жени, за климатичните промени. Така изкуството обединява две ключови неща за Британския съвет – превръщането на света в по-проспериращо и сигурно място, и използването му като средство за постигане на тази цел.
И накрая, какво трябва да знаем за най-близките инициативи на Британския съвет?
- Има няколко ключови области в нашата работа. Едната е, че искаме да развиваме програми като „Двигателят на истината“ и G-LENS. Ще има още подобни проекти, за да продължим да подкрепяме младите хора да развиват критично мислене. Също така, искаме да доизградим и увеличим възможностите, свързани с английския език. Моят призив към всички, които четат това интервю, е да посетят нашия уебсайт и да научат за дейностите, които Британският съвет извършва, и как могат да се включат в тях.
Съвсем скоро стартираме The British Council Digital Library.  Дигиталната библиотека на Британския съвет разполага с над 100 000 източника, които ще могат да се ползват безплатно от всеки, навършил 18 години. Там има множество английски книги и информация, свързана с културата на Обединеното кралство – аудиокниги, филми, концерти, периодични издания, списания. Също така, каня всички да ни последват в нашите социални медии, и по-специално във Фейсбук.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Бих казал две думи, защото винаги съм щедър към себе си (смее се – бел. .а). Едната е оптимистичен, защото смятам, че всички имаме нужда в този момент, а втората дума е упорит (Използва думата persistent – бел. а.).
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Четенето. Обичам и да готвя, но четенето е много по-важно нещо.