Всички пазим културата и идентичността си, но в малките населени места е по-трудно, каза Станка Николова от читалището в плевенското село Коиловци

Всички пазим културата, наследството и идентичността си, но в малките населени места е по-трудно, каза секретарят на Народно читалище "Христо Ботев - 1927" в плевенското село Коиловци Станка Николова. Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“.
Николова разказа за ролята на читалището като пазител на българските традиции. Тя отбеляза, че българските читалища са нещо уникално по своята същност. Те се средища, каквито няма никъде по света. Но в работата на селското и градското читалище има разлика.
Първо разликата идва от това, че в селата нямат тези възможности като в града за спонсорство, дарителство и като работа с целевите групи. В някои от селата няма училища и детски градини. Почти невъзможно е да се организират школи. Допълнителна трудност за селата, които се разположени близо до административния център, е това, че местните деца посещават школи в големия град и в селата се връщат предимно за ваканциите.
„Въпреки тези трудности, ние намираме начин и сили да правим неща, които да въвлекат цялата общност,“ продължи Николова. Тя добави и това, че в селата преобладават възрастните хора над 65 години, което не ги прави по-малко значими. Според нея при тях се усеща напрежение тип депресия, защото са социално изолирани, а са жизнени и дейни хора, които са свикнали да работят. За да бъдат те привлечени към дейностите на читалището, от културната институция в село Коиловци са организирали клуб, който са нарекли „Клуб на готините баби“ (КГБ). Дейността в клуба е започнала по проект. Жените и преди са се събирали на седенки, където са обсъждали ежедневните си проблеми. Събиранията са продължили организирано, като чрез проекта към тях е добавена и арт занималня. В нея от читалището са започнали да ги обучават да работят с хартия и на квилинг – изкуството на хартиения филигран. Клубът и арт занималнята работят вече шеста година, като всяка следваща година модулите се надграждат.
В момента Народно читалище "Христо Ботев - 1927"  има одобрено второ проектно предложение. Вече членовете на клуба ща бъдат обучавани и за работа с глина. В село Коиловци има грънчарска пещ, в която да пекат своите изделия. „Така ще продължим да ги обучаваме, а душевните разговори, които те осъществяват при нас са най-доброто за тях. Така те се чувстват пълноценни“, твърди секретарят на читалището. Готовите изделия се предлагат на благотворителни базари.
Тя добави, че за селските читалища идеалният момент за работа с деца са ваканциите, когато градските  почиват. От много години към читалището в село Коиловци съществува ваканционен клуб „Здравей, лято!“
Още от юни, когато училище завършват най-малките, те ги събират и ги питат какво искат да правят. Изготвят програма, чиято цел е да отдалечи децата от телевизорите и най-вече от телефоните. Започнали са с игри от времето на бабите и дядовците и от времето на родителите. Организират им игри като „Намери съкровището“, учат ги да скачат на ластик и други.
От читалището, отново по проект, организират фолклорен събор, чието четвърто издание е било тази година. В него дават сцена за изява на фолклорни групи и самодейни състави от цялата страна. Така не само съхраняват, но и допринасят за разпространението на българското материално и нематериално културно наследство. „За да запазим и съхраним за поколенията корените на нашите прадеди, ние в нашето читалище си мислим, че трябва да ги показваме по-често и да запалим искрата у младите хора. Да има приемственост. Да не се забравя, как се играят българските хора и ръченици“, каза още Станка Николова.
Според нея субсидията за читалищата е недостатъчна дори за покриване на заплата и осигуровки на служителите, камо ли за странични дейности. Понякога се отпускат допълващи целеви субсидии. Николова смята, че спасението е кандидатстването по донорски програми за финансиране, но и там повечето изискват собствен принос, а за малките читалища това е непосилно. Повечето техни дейности са с културна насоченост, а по-голяма част от финансирането е за биоразнообразие, здравеопазване, училища и младежки дейности, а това е трудно за изпълнение в селата. „Къде е държавата, защо не протегне ръка целенасочено именно към читалищата, макар и под формата на кандидатстване. Не искаме парите даром“, добави тя.
В заключение каза още, че и материалната база на места куца.
По време на представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“ гости в Националния пресклуб на БТА в Плевен бяха директорът на художествена галерия "Илия Бешков" д-р Цвета Евлогиева-Кацарова, ръководителят на отдел „Връзки с обществеността и медиите“ в Регионалния исторически музей – Плевен Елвира Миланова и художникът Христо Вачев.