Всички сме поканени от Христовия глас да участваме в Божествената трапеза, каза отец Иван Марински в храм „Св. Висарион Смоленски“

Всички ние продължаваме да бъде поканени от гласа на Христос чрез Евангелието, да станем участници на трапезата Господня. Това посочи в неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян отец Иван Марински.
Отец Иван разтълкува посланията и символите от притчата на Евангелието от Лука за господаря, слугата и поканените на вечерята. „Този разказ ни провокира да намерим къде е важното за нас, да си спомним, че поканата на Бога важи за всички ни. Тези, които сме избрали да чуем тази Божествена покана, сме тук. Нашата неделна литургия не е нищо друго, а самата Божествена трапеза“, призова той.
В днешния неделен ден отдадем почит на праотците, които възпяваме като тези от езичниците, поставили може би мистичното начало на Църквата, каза свещеникът. Според него евангелист Лука често използва образи и символи, свързани с вечеря, разказвайки истории, в които Христос обядвал или вечерял с различни хора. Това е значимо, защото Лука е езичник, приел юдаизма, а по-късно – християнството. „Евангелист Лука адресира своето Евангелие до различна категория християни – езичници, които са приели Христа и Евангелието“, обясни отец Иван. В притчата той иска да покаже раннохристиянския конфликт между юдео-християни и езичници християни.
Според класическото тълкувание, господарят, който изпраща слугата да покани всички на пира, е Бог, допълни отец Иван. Образът на слугата може да се разбира както като древен юдейски пророк, така и като самия Христос. В неделната проповед бе посочено, че първоначално Бог чрез своя посланик е поканил избрания еврейски народ да стане сътрапезник на Бога.
Отказът на тримата поканени е символичен за целия еврейски народ, който е отхвърлил Божията покана. Техните оправдания, според отец Иван, произлизат от „Второзаконие“. В 20-а глава се дава указание кога един мъж може да не участва във война: „Който е построил нова къща, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да се възползва от къщата му“, прочете той. Това показва, че притчата използва религиозни аргументи, вероятно не случайно.
Главният въпрос, който поставя евангелският текст, е темата за приоритетите и кое е важно за нас. Поканата на Бога остава актуална днес. „Където е съкровището и там ще е сърцето ви“, допълни духовникът. Чрез хляба и виното ставаме не само мистично, а реално съучастници на Божествената трапеза. Според него поканата звучи постоянно, а понякога просто си намираме оправдание да не се включим.