На кого принадлежат думите „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“? Това бе въпрос, зададен към участник в телевизионното предаване „Стани богат“ на 29 април т.г.
За правилен отговор бе посочен Ърнест Хемингуей, като останалите възможности бяха Херман Мелвил, Паулу Коелю и Уолт Дисни. Съществуват обаче достатъчно обосновани причини авторството на Хемингуей върху въпросната фраза да бъде оспорено.
Твърдението, че всичко, далеч от морето, е провинция, се радва на широка популярност в интернет и е често цитирано в лични профили във Фейсбук, Инстаграм, Pinterest и Reddit. В преобладаващата си част тези профили са на българи.
През 2003 и 2009 г. мисълта за морето и провинцията се появи на билбордове и като лозунг в предизборните кампании на конкретни политически сили в Бургас и Варна, като думите отново са приписани на Ърнест Хемингуей.
Фразата се появява в интернет и на английски език – Everything, far from the sea, is province!, като украсява официална страница с презентация на обществена програма в Бургас по „Интеррег“ – инструмент на Европейския съюз за укрепване на сътрудничеството между регионите.
Внимателна проверка обаче поставя под съмнение авторството на Хемингуей на въпросния цитат. Причините да се твърди, че американският автор никога не е писал или изричал такава фраза, са лексикални, културологични и фактологични.
Лексикални
Справка с двутомния англо-български речник, издание на БАН под редакцията на проф. Марко Минков, показва, че английската дума province има значение на „провинция (цяла дадена страна без столицата)“ само ако е в множествено число, и то включена в израза in the provinces. В останалите случаи province значи съвсем други неща (виж галерията).
Културологични
Ефектът на фразата „Всичко далеч от морето е провинция“ се дължи на противопоставянето „столица – провинция“, при което регионите се възприемат като второстепенни, маловажни и културно изостанали спрямо основния град на държавата.
В САЩ обаче такова противопоставяне не съществува по простата причина, че столицата Вашингтон е малък за мащабите на страната град, с чисто административни функции. В Америка противопоставянето „културен – изостанал“ е по линията Среден Запад – метрополиси (Ню Йорк, Лос Анджелис), там интелектуалният елит е в контрапункт на т.нар. „реднеци“ от централните, предимно фермерски региони на страната.
По тази причина, като американски писател, Хемингуей едва ли би прибегнал точно до думата „провинция“, за да изтъкне някакво преимущество на морските региони спрямо останалите в дадена страна.
Дихотомията „столица – провинция“ (респ. „град – село“) обаче днес е много силно изразена в посттоталитарните общества на Източна Европа и в частност – в България. В бившия соцлагер силовата индустриализация даде превес на градското население и особено на столицата като икономически, културен и духовен център на държавата. Този факт, съчетан с локацията на цитатите в интернет, навежда на мисълта, че въпросният израз е твърде вероятно с българско авторство. Това е напълно в тон с тенденцията в социалните мрежи неизвестни графомани да се опитват да придадат тежест на родени в главите им „мъдри мисли“, като ги приписват на прочути люде – „потърпевши“ са най-вече Алберт Айнщайн, Киану Рийвс, Паулу Коелю, а в конкретния случай – Ърнест Хемингуей.
Фактологична проверка
Творчеството на Хемингуей не е обемисто – 10 романа, около 80 разказа, четири документални книги и няколко сборника с публицистика и писма. Благодарение на платформи като „Гутенберг“ и сайтове за електронни книги произведенията на нобеловия лауреат Хемингуей днес са широкодостъпни онлайн на английски език.
С помощта на съвременни програми за търсене и изкуствен интелект е въпрос на съвсем кратко време да се проверят онлайн произведенията на Хемингуей за фразата Everything far from the sea is province – като цял израз и като отделни думи.
Въпросният цитат не може да бъде открит никъде в публикуваното творчество на Хемингуей.
Нека обаче допуснем, че цитатът не е част от литературното наследство на Хемингуей и да го потърсим другаде. След смъртта на Хемингуей на 2 юли 1961 г. вдовицата му Мери Уелш Хемингуей дарява огромно съкровище от лични документи на писателя на библиотеката „Джон Ф. Кенеди“. То включва оригинални ръкописи, кореспонденция, интервюта, фотографии, албуми и лични вещи. Жаклин, съпругата на тогавашния президент Джон Кенеди, убеждава лично вдовицата да направи дарението, защото Кенеди е огромен почитател на работата на Хемингуей.
Днес президентската библиотека и музей „Джон Ф. Кенеди“ е официалното хранилище на Колекцията „Ърнест Хемингуей“ – един от най-пълните архиви на лични документи и ръкописи на писателя в света. Това богатство е достъпно онлайн на този интернет адрес.
Сайтът, естествено, разполага и с електронни инструменти за търсене в целия огромен архив. Уви, тук отново цитат за море и провинция не може да бъде открит.
Съществува нищожна вероятност Хемингуей да е изрекъл въпросния израз в тесен кръг, пред приятели, вдигайки тост или в друга неформална обстановка. Възможността обаче тези негови думи да са се предавали от уста на уста, докато стигнат - само и единствено, до българските социални мрежи, граничи с абсурдното. В потвърждение на това, фразата не се среща никъде в достоверни онлайн сборници с цитати, включващи изказвания от и за Хемингуей – като тези на Goodreads и BrainyQuote.
Заключение
Предвид известната любов на писателя към морето, тази фраза наистина резонира с темите, които той е изследвал, и звучи доста „по хемингуейски“. Въпреки това, няма никакви категорични доказателства, които да я свързват с негови публикувани произведения или документирани изказвания. Обширна проверка онлайн в романите, разказите, писмата и интервютата на Хемингуей не открива точно този цитат. Той липсва и в популярните и заслужаващи доверие международни сайтове за цитати.
Повечето от хората, които цитират мнимата фраза от Хемингуей, посочват като източник „Старецът и морето“. Новелата е публикувана за пръв път на 1 септември 1952 г. в списание „Лайф“. Две години по-късно Хемингуей получава Нобелова награда за литература – основно заради това произведение.
Фраза, отнасяща се за морето и провинцията в това произведение категорично липсва, но мнозина читатели, тълкуватели и критици търсят скрит дълбок смисъл и символика в историята за стареца Сантяго, момчето Манолин и рибата.
Самият Хемингуей обаче е категорично против приписването на иносказателност на повествованието в „Старецът и морето“. В писмо до изкуствоведа Бърнард Беренсън от 13 септември 1952 г. Хемингуей пише относно търсенето на дълбоки, скрити послания в повестта:
„В книгата няма никакъв символизъм. Морето е море. Старецът е старец. Момчето е момче, а рибата е риба. Акулите са акули, нито по-добри, нито по-лоши. Всички символизми, за които говорят хората, са пълни глупости...“