Всичко в детския свят е истинско и не е елементарно, смята писателката и преводач Теменуга Маринова

Понякога забравяме, че децата тепърва откриват действителността, с която ние сме свикнали. Това не прави техния свят по-елементарен. Там всичко е истинско - и приятелите, и враговете. Милосърдието и жестокостта са по-изострени. Абстракция не съществува и затова са доверчиви. Децата обичат играта, а не преструвката. Като ще си играете, трябва да е наистина. Възрастните обаче имат предимството, че могат да си спомнят какво е да си дете. Това каза пред БТА писателката Теменуга Маринова, която издаде в навечерието на 1 юни своята книга с драматургични текстове „Три пиеси за деца“.  
Тя подчерта, че е категорично против въвличането на деца в индустрия, създадена от възрастни за печалба. „Първо трябва да ги научим как смислено да отстояват себе си, да не се отдават на самосъжаление и да не го използват за оправдание. Тук важната дума е смислено. Трябва да ги направим едновременно гъвкави и здрави като камъчета, да не се предават и да не се страхуват от провали“, допълни тя.
Маринова изобщо не е сигурна, че възрастните са си организирали реален свят, а този от приказките е нереален. Смята, че децата трябва да четат повече и да учат не за да знаят повече, а защото така имат повече поводи да се смеят на световната лудост. Така книгата за Пипилота е един деликатен начин да научиш всичко за прелестите на Втората световна война, историята на Пинокио - за Флоренция на Борджиите, а на Незнайко - за утопията на социализма.
Пиесите в сборника са „Вълшебната шапка“, „Спасяването на принцеса“ и „Ах!“. Те са писани за около година и половина между 2021 и 2022-ра, когато според авторката „на всички ни бяха отнели радостта, но децата пострадаха най-много и приличаха на тъжни зверчета“. По думите й текстовете са различни, доколкото са различни персонажите и действията им в дадена ситуация. Има значение и задачата, която си поставя драматургът, но все пак що се отнася до сърцевината, никой писател не е в състояние да избяга твърде далеч от собствената си природа.
Според Теменуга Маринова искрата на вдъхновение в драматургията пламва от играта, любопитството към тези, с които си играеш, желанието да ги опознаеш и не на последно място от интереса кой и как определя правилата на движение във фермата за мравки.
Тя смята, че е неизбежно в текстовете да присъства съвремието ни и настоящето не може да се заобиколи, дори когато пишеш за миналото. Спомня си, че когато е превеждала поезията на Едгар Алън По, са липсвали компютри, често са спирали тока и хората са палели свещи, а един гарван е грачел в клоните на дървото пред прозореца. Тя обаче слушала Саймън и Гарфънкъл.
Попитана дали влага в текстовете си послания, свързани с времето, в което живеем, Маринова обясни, че посланията са старите, защото човек не се е променил кой знае колко, щом все още диша, яде и се размножава. „Времето се използва за организиране на ежедневието. В изкуството си свободен да пътуваш според въображението и желанията си. Злободневните теми са някакъв особен вид летопис. Убедена съм, че са необходими, защото разграничаването на епохите е в детайла. На мен са ми интересни само по отношение на колорита“, обясни тя. 
Теменуга Маринова е и преводач. Според нея това е трудно изкуство, защото изисква определени условия. На първо място това е пълният отказ от собственото ти его, на второ - да разбираш този, когото превеждаш, но да не си безумно влюбен, и трето - познаване на езика и талант. Смята за успех когато едно преведено стихотворение заеме място, сякаш отдавна отредено само за него. 
В момента продължава да пише пиеси.
Теменуга Маринова e дългогодишен преподавател в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна. Тя е автор на три стихосбирки - „Сладък живот“, 1996 г., „Пристанът на кравите“, 2004 г. и „Сбогом, Нефертити“, 2009 г.; и на пиесите „Петък по обед“ (Liternet, 2012 г.), „Вълшебната шапка“ (радиопиеса за деца, излязла след конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР, 2022 г.) и „Крал, наречен Лир“ (2024 г.). Носителка е на наградата „Кръстан Дянков“ за превода на поемата „Улица Пустота“ на Боб Дилън (София, 2013 г.). Неин е преводът от английски на „Фантасмагория“ от Луис Карол и на „Стихотворения и поеми“ от Едгар Алън По. Превежда поезия от Робърт Фрост, Уилям Блейк, Алфред Тенисън.