Втората неделя от Великия пост е, честваме и паметта на св. апостол Аристовул, и на мъчениците Савин и Папа

Днес е втората неделя от Великия пост. Тя е посветена на видния богослов от XIV век свети Григорий Палама, Солунски архиепископ. Той е защитил православната вяра, като развил учението за божествените енергии и за исихазма. Неговата памет се чества и на 14 ноември, на който ден е починал в 1359 г.
Честваме и паметта на свети апостол Аристовул, както на мъчениците Савин и Папа.
Свети Аристовул бил един от 70-те апостоли на Иисус Христос. Евреин от разсеянието (диаспората), той бил родом от остров Кипър и роден брат на свети апостол Варнава (също от 70-те апостоли).
Аристовул проповядвал Христовата вяра в разни страни заедно с апостол Павел, който споменава за него в края на Послание до римляните. Той го изпратил да проповядва и в далечната римска провинция Британия. Тамошните жители били варвари, сляпо привързани към своите глупави суеверия. Затова работата на Христовия апостол срещнала голяма съпротива. Много пъти животът му бил в опасност и той претърпял безброй страдания и скърби. Но Божията благодат не оставила усилията му без резултат. Някои от жителите на островите повярвали в Иисус Христос и в тези диви места била основана първата християнска църква. След десетилетия на усилен труд и духовна просвета в християнските истини свети Аристовул се упокоил в земите на днешен Уелс в края на I век.
Свети Савин живял през III век в град Ермопол, Египет, и бил свещеник в местната църква. По време на гонение против християните, разпоредено от император Диоклетиан, Савин заедно с няколко християни се оттеглил в далечно село и там живеели свободно като Христови последователи в пост и молитва. Но скоро властта научила къде е свещеник Савин и той заедно с още шестима християни били заловени от войниците и отведени на съд. След големи мъчения Савин бил хвърлен в река Нил и така предал душата си на Бога в 287 г.
Свети Папа бил родом от ликаонския град Ларанда (сега Караман в Южна Турция) и живял по времето на император Максимиан. Заради изповядването на Христовата вяра бил предаден на мъчения в родния си град и след това в град Селевкия Сирийска. След поредица от изтезания мъченикът завършил земния си път, завързан за дърво, в около 300 г.