Във филма „Нина Роза“ темите на режисьора и актьора съвпадат и създават ехо, каза Галин Стоев

Много интересно е, когато темата на режисьора и на актьора в един филм съвпаднат, започнат да се усилват и създават ехо. Това се получи в „Нина Роза“ и то бе заложено и в сценария, каза Галин Стоев, който изпълнява главната роля в лентата.
С филма снощи бе открито 44-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Днес на пресконференция с медии и критика се срещнаха Галин Стоев и продуцентката Любомира Пиперова. 
Сюжетът е за българина Михаил, емигрирал в Канада през 1990-те години с дъщеря си Роза. Работата го изпраща в родината, където се среща с 8-годишната Нина и това го кара да се върне в миналото и да измери цената на емиграцията си. Това е копродукция между Канада, Италия, Белгия и България. 
Според Стоев филмът има няколко теми, преплитащи се по неочакван начин, и неслучайно е получил „Сребърна мечка“ за сценарий на фестивала „Берлинале".
„Нина Роза“ има няколко нива на прочит и всичко е деликатно изградено с щрихи, реплики, погледи, със звук, музика, малки детайли, които „скулптират“ преживяването на зрителя и го превеждат през историята по един ненатрапчив и нежен начин, каза той. Стоев добави, че това е свързано с факта, че разказва жена режисьор, въпреки че в центъра е главният герой - бял мъж на над 50 години. Режисьорката Женвиев Дулуд дьо Сел знаеше какво прави, но в същото време беше много отворена към всичко, което ѝ се предлагаше по време на снимките и „живия материал“, от който ваеше филма, обясни актьорът. 
Във филма почти няма кадър, в който Галин Стоев да не присъства. Той сподели, че си е дал сметка за това не при първия прочит на сценария, а по-късно. В началото много харесал историята, казал си, че разбира за какво се разказва, но после имал моменти на паника какво предстои. 
От своя страна кандадската режисьорка се притеснявала да не я обвинят в присвояване на чужда култура, разказвайки една българска история, затова постоянно се допитвала до местните в екипа за всички детайли. Според Стоев за крайния резултат е важно, че тя разказва с чист поглед отвън, разглеждайки нашата общност. За първи път през нейния поглед аз започнах да виждам неща, които съм приемал за естествени и видях стойност, която се крие в тях, но ние не отчитаме и затова можем лесно да изгубим, добави той. 
Продуцентката Любомира Пиперова уточни, че първоначално сценарият не е бил за България, но Женевиев Дулуд дьо Сел го е променила според съветите им. Лентата на режисьорката е канадското предложение за наградата „Оскар“ за международен филм, припомни тя.  
Според критиката много силно въздействие има присъствието на две песни на Паша Христова в действието - „Една българска роза“ и „Повей, ветре“. Галин Стоев поясни, че първата изразява сложното отношение на омраза и любов на героя му към родината. Той е предложил използването на „Повей ветре“, която за него е монументална, като изградена от гранит. 
На пресконференцията бе обсъдена и работата с деца-актьори, която се извършва от специален учител по време на снимачния процес. Ролята на 8-годишната художничка Нина във филма се изпълнява от две близначки, които са родени в Канада, но имат български корени, техните баба и дядо живеят във Варна, разказа Стоев. По думите му воденето им като актьори никак не е било лесно, докато екипът не осъзнал, че трябва да ги снима по отделно, защото иначе те са много буйни и опърничави. Така едната участвала в гневните сцени, а другата - в по-лиричните. 
Галин Стоев разказа още, че смята да започне да преподава по-активно в България. Иска да обясни на младите актьори, че те не са просто изпълнители, а творци, изграждащи ролята си, замислящи и реализиращи свой проект. Подобно обучение той е видял в много трупи във Франция, където се работи без режисьори. „Това е едно огромно упражнение по демокрация. Има различни начини да се прави изкуство. За мен би било важно да успея да обясня на младите, че са много по-свободни изначално, отколкото са ги научили, и могат да преместят рамките на тази свобода още навън“, каза той.