Смятана понякога за изобразяваща съвършения мъж, високата над четири метра скулптура на убиеца на Голиат е направена от един-единствен мраморен блок. Личната му реставраторка Елеонора Пучи се качва на скеле, за да наблюдава Давид отблизо - ритуал, необходим за опазването на този бял гигант, на който миналата година са се възхитили над два милиона посетители.
"Статуя, която не се почиства редовно от прах, ако я погледнете отдолу нагоре, ще видите насъбраните вълма. Това не е красиво и е недостойно за произведение на изкуството, което съхраняваме в този музей", обяснява директорката на Галерията на Академията Сесили Холберг пред група журналисти.
Поради тази причина почистването на Давид е "вид уважение, вид достойно отношение, което искаме да засвидетелстваме на всяко произведение на изкуството", допълва Холберг. С бръчка на челото, изпъкнала вена на шията, с тежест върху десния крак и прашка в лявата ръка, Давид остава съсредоточен върху Голиат, без да обръща внимание на случващото се около него.
Реставраторката Елеонора Пучи се изкачва на върха на скелето, където започва да прави снимки, за да наблюдава "здравословното състояние" на Давид. Въоръжена с преносима прахосмукачка и мека четка, тя внимателно започва почистването на праха, следвайки извивките на мускулите, изваяни от Микеланджело. "Това е много деликатна работа, изискваща голяма концентрация и щателна проверка сантиметър по сантиметър, за да се контролира състоянието на запазеност на творбата, което е много добро", казва още Сесили Холберг.
Отлаганията на прах могат да се отразят неблагоприятно върху блясъка на мрамора, правейки го по-сив и матов.
По-гладките участъци се почистват по-лесно от по-грубите, но филтрите в изключително усъвършенстваната климатична система на музея значително са намалили различните частици във въздуха, докато сензорите помагат за контролиране на температурата и нивата на влажност, обяснява Холберг.
Първи колос от Античността и символ на Флоренция - Давид на Микеланджело, е открит в зората на 16-и век пред възхитена публика на главния площад на ренесансовия град, Пиаца дела Синьория. Той остава там до 1873 г., когато е преместен на сегашното си място, а музеят буквално е построен около него.