Във Варна представиха книга със спомени за адмирал Бранимир Орманов, съставена от неговия син

Книгата „Спомени от и за адмирал Бранимир Орманов“ бе представена във Варна в рамките на тържествата за честването на 144-годишнината на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Никола Й. Вапцаров“. Премиерата се състоя в Планетариума на учебното заведение. 
Това е първо издание за адмирала, автор и съставител е неговият син Чавдар Орманов. Книгата е отпечатана през месец август 2024 г. по повод 110-ата годишнина от рождението на Бранимир Орманов. Съдържанието не е преглед или ретроспекция на неговата дейност, а спомените му и това, което ние пазим в паметта си за него, разказа за БТА авторът. Той е черпил информация от магнетофонни записи, детски и семейни спомени на близките, потърсил е специално за изданието и приятели на баща си, които споделят разкази за миналото. 
Според съставителя най-важните спомени са на най-близкия приятел на адмирала от времето на емиграция в СССР, Юрий Михайлович Здорик, с когото дружи от 9-годишно дете до края на живота си. „Той е полковник от Съветската армия, минал е през всички тежки години, и сподели неща, които дори аз не знаех, когато започнах да събирам материала за книгата. Те касаят някои случки от живота на баща ми, за които той не желаеше да говори“, каза Орманов и припомни, че баща му е бил арестуван, осъден на смърт и преживял шест месеца в килията на смъртниците. 
По думите му адмирал Орманов категорично е отказвал да пише мемоари. Историята обаче показва, че само писаното остава и понеже вече не съм млад, реших да издам тези спомени, каза той. Според него ключова за баща му на първо място е била честността и това е подчертано в книгата. „Девизът му бе „Прави като мен“, това бе негов принцип в живота. Той бе пример за децата си и за другите хора, така ми каза един царски офицер, с когото са служили във Варна“, сподели още съставителят. 
Капитан I ранг доц. Чавдар Орманов е морски офицер от запаса. Завършил е Висшето военноморско училище за радиоелектроника в Санкт Петербург и има девет години корабна служба, започнала в Севастопол и продължила в дивизионни подводници в българския флот. След защита на дисертация, преминава във Военноморския научно-изследователски институт, наричан Филиал „Военноморска техника“, който вече не съществува. Кариерата си завършва в Института за перспективни изследвания за отбраната към Военна академия „Г. С. Раковски“ в София, където е и преподавател. Бил е преподавател и в Техническия университет във Варна, в катедра „Корабоводене“, която ръководи в продължение на четири години.