В Регионалния исторически музей във Враца тържествено беше отбелязана 200-годишнината от началото на националното движение за църковна независимост в България, в което градът има основен принос. Гост-лектор на честването бе проф. д-р на историческите науки Вера Бонева, специалист по възрожденска история. Тя разказа за събитията и обстоятелствата, свързани с началото на това национално движение и за ролята на врачанина Димитраки Хаджитошев, един от най-уважаваните по това време.
„Значението на Врачанските събития от 1824 до 1826 г. е, че те задават модела, по който след това ще действат останалите българи в другите епархии. То е значимо и защото начело застават най-богатите и най-влиятелните. Знаете кой е Димитраки Хаджитошев и неговите синове, които след 1827 година продължават и търговската, и обществената му дейност. Тоест, това е българският стопански елит, който се формира в края на 18-и и началото на 19-и век, а веднага предприема действия за национално обособяване, за утвърждаване на българския език в църквата, за създаване на български училища, за откъсване от Вселенската патриаршия и работи вече на политически план за освобождението на българския народ от духовна власт“, разказа проф. Бонева.
Според фактите всичко тръгва от нежеланието на врачанските първенци да плащат и извънреден данък на Вселенската патриаршия, като по това време и редовните налози са били много. „Не можем да виним българския народ, че отказва да плаща данъци, защото ги намира за несправедливи. Знаете, че американската революция също започва със спор за данъци, защото колониите отказват да плащат данъци на Британската корона и се стига до създаването на цяла самостоятелна държава. В модерното общество хората са много чувствителни към финансовите аспекти на своите задължения към държавата, в случая към църквата. Българите казват: „Ние плащаме данък, а какво получаваме насреща? Получаваме владици, които са некомпетентни, говорят ни на гръцки език, не се грижат за паството, не създават училища. Тоест ние не искаме да плащаме данъци за нещо, което не получаваме“, посочи проф. Бонева във Враца.
По думите ѝ това, което малко се знае за Димитраки Хаджитошев, еу че загива, защото се замесва в политически събития. По това време, от 1821 до 1828 г., гръцкият народ води националноосвободителна борба, която е подкрепена от западноевропейските сили и Русия. Създават се международни коалиции, включително и тук, на Балканите. Хаджитошев има контакти с представители на руската дипломация и се счита, че в следствие заради тях е заподозрян, че действа по посока на разколебаване и компрометиране на османската власт в полза на национално-освободителните движения и на войните, които се водят срещу Османската империя, отбеляза тя.
„Хаджитошев е посечен през юни 1827 г., а няколко месеца по-късно, през октомври коалицията между Русия, Англия и Франция нанася много голямо поражение на турския флот в Наварин и това събитие се счита за повратно за стабилността на самата Османска империя“, обясни проф. Бонева. Тя е категорична, че няма съмнение, че Димитраки Хаджитошев и синовете му са замесени в тези политически събития, защото не се убива просто така виден представител на обществения и стопански елит.
Освен проф. Бонева, в отбелязването на годишнината с видео материал се включиха ученици от Професионална гимназия „Димитраки Хаджитошин“ във Враца, както и деца от школата за таланти „Амадеус арт“.
По този повод е и изложбата във фоайето на музея, подготвена от историка Нели Стоянова, в която са представени факти около националното движение за църковна независимост, родословното дърво на Димитраки Хаджитошев и др.