По думите на Капъс „държави като Русия, Иран и Китай инвестират милиарди в цензура, контрол върху интернет и ограничаване на достъпа до независима информация, докато демократичните общества често отговарят със съкращения на бюджети за обществените медии“.
Капъс даде пример с Иран, където според него режимът е осъществил „вероятно най-успешното мигновено блокиране на интернет досега“. Той посочи, че персийската служба на „Радио Свободна Европа“ е загубила 90% от аудиторията си в социалните мрежи почти за една нощ след ограниченията върху достъпа до интернет.
„Когато видиш как 90% от аудиторията изчезва, разбираш, че хората са загубили достъп до доверен източник на информация“, каза Капъс.
Според него Русия също се превръща в един от „световните шампиони по интернет цензура“, като през последната година руските власти са блокирали хиляди сайтове и VPN услуги. Капъс цитира председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която наскоро заяви, че „Русия е паднала зад дигитална желязна завеса“.
„Ако историята ни е научила на нещо, то е, че стените падат. Не сами. Падат, защото журналистите продължават да работят, инженерите създават технологии, а хората отказват да приемат цензурата“, добави Капъс.
По време на откриването на конференцията президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър също говори за кризата на доверието към информацията и натиска върху журналистиката.
Тя припомни как още преди повече от 30 години високопоставен американски конгресмен ѝ казал: „Истината няма значение. Значение има възприятието. Възприятието е реалност.“ Шилър направи паралел между това изказване и популяризирането на термина „алтернативни факти“ през 2017 г., като предупреди, че днес обществата са „залети от пропаганда, дезинформация, алгоритми, изкуствен интелект и социални мрежи“, което води до поляризация и спад на доверието.
„Нуждата от качествена журналистика никога не е била по-голяма, а задачата ви никога не е била по-трудна“, обърна се тя към участниците във форума.
Председателят на АЕЖ Мария Черешева постави акцент върху цензурата и автоцензурата в България. Тя посочи, че макар по света да има „брутални форми на цензура“, включително убийства и арести на журналисти, в страни като България натискът често остава „невидим“. „Има нещо във въздуха, нещо в стените, което всички знаем, че съществува, но трудно обясняваме“, каза Черешева.
„Понякога трябва първо честно да говорим помежду си като общност, за да можем после да говорим и с обществото“, добави тя.
Участник в днешната международна конференция беше и журналистката Мария Цънцарова, която говори за натиска върху репортерите и редакционната зависимост в българските медии.
Тя разказа лична история от ученическите си години, когато публикувала отворено писмо до президента за лошото състояние на спортната зала на училището ѝ, вместо да се създава „добра фасада“ за официално посещение. „Първият урок, който научих в журналистиката, беше: „Шефовете не харесват проблеми“, каза Цънцарова.
По думите ѝ механизмите на автоцензурата често се задействат заради политически и икономически зависимости, а редакционните решения нерядко следват „политическа воля“ или интересите на „скритите шефове“.
Тя даде примери за аргументи, с които журналистически теми биват спирани: „Тази тема не е интересна за хората“ или „Не можеш да поканиш опозицията, ако нямаш управляващите“. „Така популярният баланс понякога всъщност поръчва тишина“, заяви тя. Цънцарова разказа и за отстраняването си от ефир и каза: „Аз бях просто поредният журналист, заглушен и отстранен през последните години“.
Програмата на международната конференция включва още дискусии и презентации, посветени на влиянието на глобалната политика, войните и икономическите зависимости върху журналистиката и достъпа до информация.