Възходът на българската култура през 80-те години се дължи до голяма степен на неговите идеи, казват от Съюза на българските писатели по повод кончината на Георги Йорданов

Възходът на българската култура през 80-те години се дължи до голяма степен на неговите идеи, на продължението на линията за национално въздигане чрез популяризацията на културното наследство и на  съвременното изкуство – една стратегия, която беше мисия на Людмила Живкова. Това казват от Съюза на българските писатели (СБП) по повод кончината на Георги Йорданов (1934-2025). Наричат го най-обичаният министър на културата и припомнят, че той е и писател мемоарист. 
„Георги Йорданов беше не само държавник и общественик, но познаваше в детайли културните явления и процеси в Европа и света, съдействаше за откриването на нови музеи в България, за популяризацията зад граница на българската археология, музика, литература и изобразително изкуство“, казват още от СБП.
Допълват, че неговата трилогия „Притаени мигове“,  която включва томовете „Срещи“, „Откровения“ и „Поврати“, открива цялата истина за близката ни история – хора, събития, възходи и падения, онагледени с факти и безспорни доказателства. „Доскоро този ерудиран естет присъстваше на всички по-важни културни събития, уважавайки творците, които го аплодираха и с право го наричаха „Най-добрия министър на културата“, отчитайки приноса му през годините“, разказват от СБП.
Припомнят, че през 2023 г. Георги Йорданов беше удостоен от министъра на културата Найден Тодоров с наградата  „Златен век“ (огърлие), а през 2024 г.  президентът Румен Радев го удостои с орден „Стара планина“ (първа степен).