Възкресение Лазарово е уверение за това, че Христос е дошъл за спасението на всички, каза патриарх Даниил

Възкресение Лазарово е уверение за това, че Христос е дошъл за спасението на всички, каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в своята проповед в рамките на светата литургия в храма „Възкресение Лазарово“, в столичния квартал „Бакърена фабрика“.
В днешния ден Православната църква чества празника Възкресение Лазарово – Лазарова събота.
По-рано патриарх Даниил каза, че на днешния ден предвкусваме радостта на възкресението на Христос.
Патриархът разказа, че Господ е обичал не само своя приятел Лазар, а и всички хора. Той е дошъл за спасението на всички и за да даде път на възкресението на всички. Днешното събитие е уверение за това, обясни Даниил.
Уверението е послужило най-вече за апостолите, защото за тях е предстояло много тежко изпитание – да видят своя учител осъден, разпнат и мъртъв. Възкресението на Лазар е било уверение, чрез което да могат да не упаднат във вярата си, а да знаят, че този, който доброволно е приел смърт, той е началник на живота и смъртта, каза патриархът.
Според неговата проповед Господ с една дума е върнал към живот един мъртвец, който вече се е разлагал в гроба. Именно с това чудо Господ е искал да укрепи светите апостоли за страшното изпитание, което ги е очаквало, и да убеди всички нас в своето възкресение на мъртвите.
Патриархът обясни, че е добре да размислим колко е силно словото Божие – със своето слово Той направи така, че не само животът на Лазар да се възвърне, но и тялото му да се възстанови.
Когато четем Христовите слова в светото Евангелие, ние се уверяваме, че те са изпълнени със сила и живот, каза още патриарх Даниил. Когато съчетаем четенето и слушането на словото с вяра, ние ще видим как се отмества от сърцата ни гробният камък, който тежи от греховете ни и който ни пречи да се наслаждаваме на Божията слава.
Патриархът напомни, че гробищният парк „Бакърена фабрика“, където се намира храмът „Възкресение Лазарово“, е дом на много покойници. Независимо от начина, по който те са живели, след края на живота им покойниците вече нищо не могат да направят. Нищо от земните радости, нищо от това, което е важно за хората в живота им, не ги касае. Единственото, което остава с тях, е вярата, с която са живели, и делата, които са извършили приживе. Вярата е тази, която съединява нашата душа с Бога, надеждата в Него и зовът на душата за милост и за близост с Христос, който зов отваря дверите на човешкото сърце, допълни патриарх Даниил.
„Какво по-хубаво място от това тук, за да възгласим радостта от възкресението на Лазар, защото всички тези покойници очакват възкресението на мъртвите“, каза патриарх Даниил.