Работата между научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) и българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" е много добра, има утвърдена сработка и дейностите като отговорности и задачи са ясни. Все повече се разширяват способностите на нашата полярна програма, тъй като учените виждат, че имат възможност да достигат до по-далечни места с кораба и по-бързо да придобиват голяма част от пробите от нови места. Това каза в интервю за БТА командирът на НИК 421 кап. II ранг Радко Муевски.
"Вижда се, че имаме по-сериозна способност по отношение на проектите. Продължаваме да надграждаме с всяка година и тази година отново надградихме с нов тип оборудване, което спускаме от борда. Това е много важен извод за нашата програма и за работата на кораба и се надявам следващите години и сезони да продължи тази тенденция. Мога да кажа, че сезонът е успешен", каза кап. Муевски относно 34-тата българска антарктическа експедиция.
Той отбеляза, че през този сезон корабът и екипажът му са осигурили разнообразни проекти, включително набиране на проби на микробиолога Снежана Русинова-Видева.
"Продължихме проектите на Весна Мачич от Черна гора, за изследване на микропластмасата в района на Антарктика. Тази година имаше и допълнителен учен от Черна гора (Александър Йоксимович), който участва, и през цялото време корабът осигуряваше този проект в различни локации около Южните Шетландски острови, по-конкретно остров Ливингстън, остров Дисепшън и остров Медиа Луна", отбеляза кап. Муевски.
Той припомни, че тази година НИК 421 достигна за първи път и до континента Антарктида в района на залива Надежда, където отново бяха проведени научни изследвания.
"Също така, като голям проект, който осигуряваме, е проектът за изследване на морски течения в пролива Брансфийлд и в Антарктическия пролив, който за нас е много добър опит и възможност да доразвием способностите си за провеждане на такива проекти. Този проект беше в съвместно изпълнение с германски институт (Института за химия и биология на морската среда към Университета в Олденбрук) с доста сериозен опит в изследването на морето", посочи кап. Муевски и допълни, че германските учени проф. Емил Станев и Мишел Албинос предварително са инсталирали оборудване, което е използвано на терен.
По време на 34-тата българска антарктическа експедиция бе изпълнен и проект на гръцките учени Дионисия Ригату и Елени Китину. Техният проект се осъществяваше от борда на кораба, както и в близост до българската база.
"През тази година ние активно предоставяхме възможност на двамата учени да извършат отново пробовземане от различни локации в района на остров Ливингстън – във Фолс Бей, в района на остров Медиа Луна, на полуостров Елефант, на остров Дисепшън, както и в няколко локации в пролива Брансфийлд и в Антарктическия пролив", отбеляза командирът на НИК 421.
Той отбеляза, че през тази година е продължило и изпълнението на проекта на геофизика Кирил Велковски за подводно заснемане на дъното на Южния залив.
"Същевременно, докато той извършваше батиметричното заснемане с лодка от базата, ние осигурявахме с кораба и заснемането на бреговата черта по проекта на физика Олег Василев, чрез фотограметрия. След това тя се налага върху картата на батиметрията и така се получава цялостен образ на терена и се съчетава, така че да има пълна картина", каза още кап. Муевски.
Друг проект, осигурен от кораба, е взимането на теренни проби по проекта на учения Даниела Паскал от Румъния за геоложки проби.
"Също така, отново с Олег Василев, имахме възможност да направим обследване на определени райони на остров Дисепшън и на остров Ливингстън, които ще бъдат потенциални райони за теренна работа през следващите сезони на българската антарктическа програма, като предварителни за набелязване на геоложки райони", посочи кап. Муевски.
Той подчерта, че логистичните дейности остават основна част от работата на екипажа, като тази година те са приключили бързо, благодарение на натрупания за четири сезона на кораба в Антарктика опит.
"Едно от най-важните неща, които видяхме в завършен вид преди да приключи нашата работа в Антарктика, беше построяването на новата лаборатория, която е съвместна с българската национална програма и с колегите от Обединените арабски емирства. Оборудването за новия лабораторен блок, за новата лаборатория и новата сграда вече е на място: имаме обзавеждане за лаборатории, имаме оборудване за жилищни помещения, имаме сервизни помещения. Почти всичко е подготвено и тази година може да кажем, че сградата вече се обитава пълноценно", отбеляза командирът на НИК 421.
Той допълни, че през следващия сезон предстои да се транспортират допълнителни мебели и допълнително специфично оборудване, което е за провеждане на конкретни изследвания и за обработване на проби от учените по време на тяхната теренна работа в Антарктика.
Тази година научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" си сътрудничи активно и с испанската антарктическа програма.
"Задачите са изпълнени на 100 процента. Дори имахме допълнителни задачи, които бяха поставени, и те също бяха изпълнени на 100 процента", каза той в заключение на дейността, извършена тази година.
"Като цел на следващата експедиция, след като сме натрупали този опит, е да успеем да го съхраним и още по-систематично да го прилагаме, за да имаме още по-добри резултати. С влизането на кораба като елемент от програмата се вижда как обемът на програмата се разширява – и логистичните дейности, и проектите, които осигуряваме. Мотото е да бързаме бавно, защото реално нещата са доста обемни и ние имаме възможности, но трябва балансирано да ги използваме, така че личният състав да е достатъчно балансирано натоварен, да поддържаме материалната част и да се съобразим с времето и хидрометеорологичните условия", подчерта кап. Муевски.
Той допълни, че тази година корабът е постигнал рекорд на престой в Антарктика – 55 дни.
"Това за нас е изпитание на волята и на хората, като мога да кажа, че всички се справиха повече от добре, отлично. Имаме стабилен екипаж и много добри професионалисти. Същото мога да кажа и за базата и за всички хора, които са включени в експедицията. Според мен работата ще продължава в положителна тенденция, особено с новите условия, които има на базата", заключи командирът на НИК 421 кап. II ранг Радко Муевски.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.