На 14 февруари от 12:00 часа на централния площад пред читалището ще бъде извършено ритуално зарязване на лози. Празникът Трифон Зарезан, който се отбелязва на този ден, бележи началото на земеделската година при лозарите. Смисълът на ритуала е да се „събуди“ лозата, да бъде плодовита, да има много грозде и хубаво вино, разказа Цонева.
На 28 февруари (Тодоровден) от 12:00 часа жителите и гостите на селото ще могат да участват в много характерна местна възстановка на обичая ялова сватба. Декор за него ще стане запазеният хан на Иван Лучев, в който са отсядали въстаниците от Априлското въстание, водени от Тодор Каблешков. В сградата днес е уредена музейна сбирка.
Читалищният секретар разказа, че между Сирни заговезни и Великден има църковна забрана за сключване на бракове, а обичаят идва от народната нужда от веселие в този период. Жителите на селото правят символична „сватба“ без юридически и семейни последици, която е и начин за общностно събиране и празнуване. Обичаят ялова сватба е традиционно карнавално, хумористично представление, при което се пресъздава цял сватбен ритуал, но „без поколение“, от където идва и думата „ялова“ т.е. „без плод или резултат“.
Спазват се всички ритуали, характерни за традиционната българска сватба – искане на булката, взимане на младоженеца от кумовете, даряване и други. Всички роли, дори тази на булката, се изпълняват от мъже, което има не само ритуален смисъл, но е и повод за веселие, добави Цонева. Задължителен елемент от местната възстановка е почерпката на гостите с характерното за района „сватбарско жито“.
Събитието се прави в селото вече повече от 30 години и съществува истинска приемственост между поколенията, като много млади хора, участвали в него като деца, не само присъстват и до ден днешен, но се включват и в организацията на празника, каза още читалищният секретар.