За да бъдеш добър киноактьор, трябва да си работил много сериозно в театъра, казва днешният рожденик Атанас Атанасов

Мисля, че за да бъдеш добър киноактьор, опитен киноактьор, трябва да си работил много сериозно в театъра, казва актьорът и режисьор проф. Атанас Атанасов, който днес празнува 70-годишен юбилей.
Относно актьорството споделя: „Това е, може би, професията, при която можеш наистина от сцената да разкажеш за себе си по възможно най-обективния начин – използвайки думите на героя си“.
Атанас Атанасов е роден на 15 септември 1955 г. в София. През 1980 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ, днес НАТФИЗ) при проф. Сашо Стоянов. Професионалният му път започва в Драматичния театър „Стефан Киров“, в Сливен, където работи в периода 1980-1985 г. От 1986 до 2000 г. е актьор в театър „Българска армия“, а от 2000 до 2001 г. се изявява на сцената в Народния театър „Иван Вазов“.
Играе и в спектакли на Малък градски театър „Зад канала“, „Театър 199“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, „Сълза и смях“. Някои от основните роли в тези периоди са аташето от „Господин Пунтила и неговият слуга Мати” на Бертол Брехт, режисьор Леон Даниел, Поцо от „В очакване на Годо“ на Самюел Бекет, режисьор Леон Даниел, Хамлет от „Хамлет“ на Уилям Шекспир, режисьор Николай Ламбрев, Трофимов от „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов, режисьор Крикор Азарян, Мъжът от „Верона“ на Шипенко, режисьор Явор Гърдев, Нягул от „Албена“ на Йовков, режисьор Иван Добчев, Федя Протасов от „Живият труп“ на Лев Толстой, режисьор Бина Хараламбиева, Марк от „Арт“ на Ясмина Реза, режисьор Пламен Марков. От 2002 г. Атанасов е актьор на свободна практика. 
От 1991 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ, в екипите на проф. Елена Баева, проф. Крикор Азарян и проф. Пламен Марков. През 1996 г. му е присъдено научното звание доцент, през 2002 г. става професор, а през 2008 г. получава научната степен „Доктор за труда“ за „Сценичният образ – аспекти на субективния подход“. 
Сред възпитаниците му в НАТФИЗ са актьорите Малин Кръстев, Татяна Захова, Христо Пъдев, Дария Симеонова, Юлиан Рачков, Владимир Зомбори, Иво Аръков, Диана Димитрова, Виктор Иванов, Симеон Дамянов, Любомира Башева, Даниел Върбанов, Карина Андонова, Далия Георгиева, Красимир Христов, Лъчезар Натлев, Рада Христова, Крум Царибашев, Иван Андонов, Христо Мушков.
Според проф. Атанасов театърът трябва да произвежда звезди, а да не разчита на кратката слава от някой сериал, защото тази слава е много преходна: „Днес те разпознават по улицата, утре ще те забравят, просто защото конкуренцията е много голяма“.
Като режисьор поставя спектакли в театър „Възраждане“ – „Съвсем между нас“ на Алън Ейкбърн, „Театър 199“ – „Изрод“ на Джон Легуизамо, „Облогът на Паскал“ от Хуай Майорга и „Семеен съвет“ от Кристина Клементе, в Малък градски театър „Зад канала“ – „Оскар и розовата дама“ на Ерик Емануел Шмит, а в Драматичен театър „Стефан Киров“ (Сливен) – „Air Tango“ на Марк Камолети.
В киното участва във филмите „Борис I“ (1985), „Характеристика“ (1986), „Ешелоните“ (1986), „Бащи и синове“ (1990), „Пленникът от Трикери“ (1993), „Бодлите на таралежите“ (1997), „Жребият“ (1999), „Емигранти“ (2002), „Църква за вълци“ (2004), „Стъклен дом“ (2010-2011), „Под прикритие“ (2011-2016), „Четвърта власт“ (2013). 
От 1980 до 1992 г. Атанас Атанасов е член на Съюза на артистите в България, а от 1994 г. – на Съюза на българските филмови дейци. 
Носител е на наградата „Аскеер“ за водеща мъжка роля (2008) и за поддържаща мъжка роля (2013), на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (2015) и „Златен век“ (звезда) на Министерството на културата (2015). От 23 октомври 2015 г. е почетен гражданин на Сливен. На стената на славата пред „Театър 199“ има пано с неговите отпечатъци.
/ДД
БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Енциклопедия българско кино А-Я, София 2000, с. 20; https://theatre.art.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2__3055; https://natfiz.bg/member/atanas-atanasov/; https://bnr.bg/hristobotev/post/102168517