За да напишеш книга като „Огънят“, трябва да си изчел няколко влакови композиции с книги. Това каза писателят проф. Кирил Топалов за своята нова творба. Премиерата на изданието се състоя тази вечер в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), навръх рождения ден на автора.
В разговора на представянето взеха участие проф. Михаил Неделчев, Георги Цанков и Йордан Ефтимов, а откъс от романа прочете актьорът Михаил Петров.
„Огънят“, посветен на академик Петър Динеков, представлява смайваща с дълбочината си притча за живота в София през 15-и век и за трагичната участ на златаря свети Георги Нови Софийски. Разказан през изповедта на поп Пейо – духовник, разкъсван между дълга към Бога и вината към човека, романът задава актуални въпроси за смисъла на вярата, цената на ревността и човешката способност да превръща любовта в страдание, казват от екипа на издателство „Сиела" .
От мое и от името на издателство „Сиела“ пожелавам на Кирил творческо дълголетие, здраве и радост във всичко, което прави. Той може да дава радост и да изживява радост. Невъзможно е, разбира се, с няколко думи да се говори за личността на Кирил Топалов - писател, преводач, университетски преподавател, автор на „Проза за деца“, дипломат в Атина и във Ватикана, все места, в които културна памет, минало, философия, история, политика са необменно свързани“, каза главният редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев.
Той допълни, че „романът на Кирил Топалов е не просто среща с един исторически сюжет, а среща с философията, политиката, миналото и паметта ѝ".
По думите на проф. Михаил Неделчев „романът на Кирил Топалов е тежък, мрачен и много трагичен. Това е най-трагичната книга, която Кирил Топалов е писал досега“.
„В тази книга, още от самото начало, е ясно какво ще стане. Непрекъснато се казва, че Георги ще стане мъченик, че той ще бъде мъченик на вярата, за вярата, но аз искам да запитам всички нас какво знаем ние за София и Софийското поле от 15-и век. Нищо не знаем общо взето. Нищо не знаем. Много историци пишеха за тези векове. Това са тъмните векове. Тъмните векове, за които нищо не знаем. Знаем за един везир, за един султан. Знаем за идването на Ян Хуняди, за Ягело и така нататък. Толкова. Знаем отделни факти. Проф. Топалов е направил една реконструкция на това време. И тази реконструкция е много мощна и много подробна“, обясни проф. Неделчев.
Той отбеляза, че книгата трябва да се чете внимателно. „Тя трябва да се чете като книга, в която има и учителен фактор - книга, която ни образова и попълва празните места в нашата памет или дори нашата несъществуваща памет“, каза Неделчев.
„За мен това е една енциклопедия на живота през 16-и век и същевременно философски размисъл за националната съдба в синхрон с геополитическата участ на целия ни континент“, каза Георги Цанков. По думите му самото житие на поп Пейо, писано още през 16-и век, е не само религиозен паметник, то е една от най-значимите български художествени книги.
„Емилиян Станев и Вера Мутафчиева са истинските преходници на автора на „Огънят“. В своите най-представителни произведения те се обръщат към един идеален читател и дори надценяват, според мен, средния български читател - нещо, което Кирил Топалов не е направил в своята книга. Това е книга, в която има много разкази за епохата, но и не само за епохата, и за София, и за Истанбул, и за живота в течение на няколко века, тя има действително този образователен пласт, който явно е необходим във времето, в което живеем“, каза Йордан Ефтимов.
Той допълни, че „Кирил Топалов, с поредния свой исторически роман, се вписва като един автор, който не гони някакъв модернистски проект, не се опитва да подражава на езика на някого, който през 16-и век е написал текста си, а само маркира на места епохата така, че да завръща четящия към това време, но без да го блокира или утежнява и без да създава един наратив, който изисква от читателя да е по-отдаден на историческите стилове“.
„Тази вечер изразявам най-дълбоката си благодарност към издателство „Сиела“, към Захари, който ме покани да дам книгата си там, към целия състав на издателството“, каза авторът проф. Кирил Топалов.
„Аз дълго време се колебаех къде да дам тази моя книга, защото я нося в мен от 1965 г. Тогава като студент, първокурсник по българска филология, имах щастие да слушам лекции на акад. Петър Динеков. Той беше един много увлекателен разказвач. Неговите лекции бяха изключително интересни и разкриваха една панорама, една картина на старобългарската литература, която за много хора е скучно нещо, църковно, глупости и т.н. Възрожденската история и литература винаги се е приемала като скучна и непълноценна. Акад. Динеков успя да ни научи да се вглеждаме в литературния текст и литературния процес така, както е бил в контекста на времето си“, разказа проф. Топалов.