Темата на дискусията беше „Инструменталният съпровод на танц: нови перспективи за документиране и изследване в дигиталната 3D епоха“.
Събитието се фокусира върху взаимовръзката музикант – инструмент, начините на произвеждане на звука и възможностите за изследването им чрез инерционни система за улавяне на движението – сензорни ръкавици, поставени на ръцете на инструменталистите, отбелязват от ИЕФЕМ – БАН.
На дискусията бяха представени факторите, определящи двигателните навици на музикантите, сред които индивидуалната история на тялото в т.нар. травми, избор на инструмент, звукоизвличане и движения на ръцете, тип обучение – с преподавател, по слух, в семейна или професионална среда и др. Специално внимание беше обърнато на контекстите, в които се изпълнява дадена музика и тяхното влияние върху инструменталиста – обредни или всекидневни, самостоятелни или при съпровод на песен и танц. Тези контексти определят динамиката на свирене, като особено интересни в плана на проекта са връзката и взаимодействието между музиканта и танцьорите, тъй като те обуславят двигателното поведение на всички участници в процеса, допълват от института.
„Чувството за правене на музика е чисто телесно усещане и именно типът движение на ръцете, при някои инструменти, се оказва определящ за диалектната специфика. Паметта за възпроизвеждане на музика и конкретната нейна интерпретация са пряко свързани с изграждането на конкретни двигателни навици“ казва доц. Тончева на форума.
Проект „3D данни за културното наследство чрез триизмерна, автоматизирана научнообоснована цифровизация“ е финансиран от Механизма за възстановяване и устойчивост в изпълнение на инвестиция C2.I2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии“, информират от ИЕФЕМ-БАН.
/ЕМС/