За импровизациите, приемствеността и отношението в „племето“ разказват Христо Йоцов и Михаил Йосифов в интервю за БТА

За импровизациите, приемствеността и отношението в „племето“ разказват Христо Йоцов и Михаил Йосифов в интервю за БТА. Двамата са „ядрото“ на създадения по идея на Христо Йоцов „Йо – Йо бенд“, в който свирят както утвърдени, така и млади музиканти. „Йо – Йо бенд“ участва в петата вечер на „Банско джаз фестивал“, в рамките на която представиха премиерно новия си албум с девет авторски пиеси. 
Следва цялото интервю:
Г-н Йоцов, четох във Ваше интервю, че наричате джаз обществото „компактно“, но за него прави впечатление, че е задружно. Откъде идва тази задружност?
Христо Йоцов: Неведнъж съм твърдял това нещо и през целия си живот съзнателно или несъзнателно съм се опитвал да правя така, ние сме много малко хора, ние сме една шепа хора и отношението в „племето“ е много важно. Ние не сме затворени в различни формации. Примерно, рок музикантите имат много по-голяма диференциация по отношение на това кой в коя група е и там много често името се свързва еди-кой си от еди-къде си, докато характерът на нашата професия е да свирим в различни формации и в различни ситуации и както всяка вечер Мишо (Михаил Йосифов бел.а.) прави джем сешън тук (в Банско) и идват гости, хора, които за пръв път се виждат, те говорят езика на джаза, няма нужда нито да се познават, нито да сме репетирали, нито да говорим един вербален език, ние говорим езика на джаза. По тази причина, волю или неволю, ние сме длъжни да съхраняваме много хигиенични професионални отношения. Всеки е с характера, разбира се, и с особеностите си, но всеки знае, че не може да рискува отношенията си с някой, защото това ще повлияе на неговата професионална работа. Така че се възпитава един, мисля, доста колегиален дух и младите също го усвояват и виждат, че е изключително важно. То понякога по-важно от това да свириш добре, е как се отнасяш с колегите си и как те те възприемат.
В тази връзка импровизациите в джаза по-лесно или по-трудно се получават, когато не сте свирили дълго време с определена група?
Михаил Йосифов: Импровизацията си е импровизация, това е език, ти като го знаеш и когато работиш с хора, които го знаят, е лесно. Аз си мисля, това е мое мнение, че с добри музиканти се работи много лесно, когато има някой, който започне да „клати каруцата“, тогава започва да става трудно за всички, някак си много сме като „скачени съдове“, но с добри музиканти е просто лекота и приятно, и да не си свирил с някои, това не е никакъв проблем.
Христо Йоцов: Импровизацията не е абстрактна, тя не е просто импровизация, тя е подчинена на правила, подчинена е, както каза Мишо, на познаването на езика, така че всеки знае как да се позиционира в едно такова общо изпълнение, каквото е джем сешъна. Импровизацията е, защото те са научени, тези музиканти са научени да импровизират на този език конкретно в съответното парче.
По време на седмицата на „Банско джаз фестивал“, а и не само, постоянно се повтаря думата „приемственост“, а доколкото знам „Йо – Йо бенд“ е именно с идеята да свирите с утвърдени и с млади музиканти?
Михаил Йосифов: Да, това е част от идеята за този бенд, ние сме всъщност двамата в този бенд, сега имаме титулярен състав, с който са записани двата ни албума, но нашата идея, тя е идея на Христо генерално, е нашият оркестър (смее се) да бъде с отворено значение, става въпрос, че ако ние можем някъде да участваме, пък другите не могат, веднага има кой да дойде на мястото на съответния музикант и според мен може да се каже, че работи тази приемственост в действие, защото наши бивши студенти вече са действащи музиканти. Според мен, ние в Националната музикалната академия сме си създали един инкубатор за хора, които да отговарят, да знаят този език и да могат лесно да застават на позиции в подобен род джазови групи. 
И двамата сте преподаватели, каква е работата с младите хора, от една страна, трябва да давате доста от себе си – знания, умения, търпение, предполагам, за да изградите личности, музиканти?
Христо Йоцов: Не е лесно, аз лично извървях този път по трудния начин, трябваше да се науча да го правя, никога преди това не бях преподавал. Между другото, причина да тръгна да преподавам в Академията до голяма степен е Симеон Щерев – Банана, който вече преподаваше там от дълги години и той ме нави. Като млад музикант, свободен, на мен малко ми се струваше пенсионерска работа да ходя да преподавам, аз исках да пътувам, но с течение на години разбрах, че това е изключително важно. Това е толкова нормално в човешката история, занаятите да се предават по наследство и да се работи с млади хора, които да те наследяват и тази приемственост е всъщност нещото, което крепи нормалността на тази планета, според мен. Така че работата с младите музиканти е много хубава, защото ти, когато се научиш освен да даваш, и да взимаш, а не само така да имаш чувството, че си се изпразнил и някак си всички неща, които си натрупал лични и като музикант ги даваш и в един момент нищо не остава за теб, но когато се научиш да намериш баланса между това и виждаш колко много неща можеш да вземеш от тяхната младост, енергия, познание за съвременните неща, всеки ден научавам от тях нови неща, било за музиканти, било за места за свирене, клубове, стилове, течения, филми и т.н., така че това е непрекъснат обмен.
В тази връзка имате ли време да учите млади хора освен на музика, и на живота?
Михаил Йосифов: О, разбира се, най-малкото ние, освен че им преподаваме в Академията, много често ги забъркваме в наши проекти по най-различен начин, наши групи , наши музикални идеи и те, според мен, там виждат много от първа ръка как се случва животът, музикалният. Определено това е нещо, което аз лично като преподавател си мисля, че е много важно да се споделя с тях, да знаят как адекватно да реагират на този музикален свят, на т. нар. „музикален бизнес“, доколкото може да се нарече бизнес това нещо.
Христо Йоцов: Нашите занимания са индивидуални, така че неминуемо това се превръща в личен контакт и ти не можеш да се абстрахираш от човека, с когото работиш, да го възприемаш само като учебен процес. Неминуемо влизаш в характера му, в проблемите му, аз съм изпадал в ситуация, може би вече мога да взема някаква степен по психоанализа, защото това са стотици, стотици деца, всеки с различен произход, с различна психична нагласа, имаше някои доста сериозни случаи на хора, които изпитват затруднения психически и стресови и т.н., така че човек трябва да влезе и в тази роля и аз наистина живея и след като завършват, поддържаме контакт с повечето от моите бивши студенти, защото те са станали част от живота ми.