За Константин Мутафов Пенчо Славейков е образец на творец и морал, каза проф. Стефан Вичев

За Константин Мутафов Пенчо Славейков е образец на творец и морал. Това каза проф. Стефан Вичев - изследовател на родови хроники и родственик на писателя Константин Мутафов, който участва в дискусия в Националния пресклуб на БТА в Русе, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм. Инициативата е под наслов "Пенчо Славейков днес" и се организира от Българската телеграфна агенция.
Проф. Вичев заяви, че Мутафов и Славейков са от Трявна. Те се познават и от Народния театър в София, където и двамата са работили. "Връзката между двамата е била много силна. Петър Мутафов и Петко Славейков са деца на брат и сестра. За мен Константин Мутафов е писателят, написал най-хубавите разкази за Русе", каза проф. Вичев.
Преподавателят по българска литература в Русенския университет доц. Велислава Донева допълни, че връзката между Константин Мутафов и Пенчо Славейков е в две посоки. "Едната е близките семейни отношения, които продължават до края на живота и на двамата творци. Но Константин Мутафов е човек на театъра. Всъщност това семейно приятелство и познанство с Пенчо Славейков прераства в тандем, който е само за година, когато Славейков е директор на Народния театър в София. Човекът, който най-плътно е до него, който най-много му помага, е Константин Мутафов", обясни доц. Донева.
Славейков е назначен за директор на Народния театър на 1 април 1908 година. Заема тази длъжност една година. "Докато е директор, Славейков режисира три пиеси - "Вуйчо Ваньо" на Чехов, "Самотни хора" на Хауптман и "Младост" на Халбе. Чрез включването в театралния афиш на такива драми Пенчо Славейков прилага културната стратегия на кръга "Мисъл" за художествено обновление и независима художествена политика на един национален театър. Смята, че театърът като художествен език и идея трябва да се модернизира, за да постигне художествена пълноценност", обяснява доц. Донева. 
По думите й коментарът на Мутафов винаги е на позицията на Славейков. "Мутафов казва, че тази позиция на Славейков е малко опасна, защото не достигат български сили за българския театър и затова Славейков е прав да не допуска български пиеси на сцената за тази година на театъра, срещу което са негодували много актьори и режисьори. И той казва, че може да се стигне до фалит на театъра, до катастрофа, които не са желателни", обяснява още доц. Донева. 
По думите й на 6 октомври 1908 година Мутафов е библиотекар на театъра. И тогава той организира и участва в едномесечно турне на Народния театър в Македония и други съседни области, където има българско население, което е по идея на Славейков.
"Турнето започва на 27 август 1908 от Одрин и завършва на 27 септември в Скопие. Това забележително събитие има политически ефект и укрепва вярата в населението в несвободните български територии, пише Мутафов. Разказът му за това турне е много жив. Интересен факт е, че актьорите са придружени от русенски оркестър. Докато трае турнето, Мутафов е преназначен за артистичен секретар на театъра, като замества титуляра на тази длъжност Пейо Яворов. Изнесени са общо 13 представления. Пътувало се е с влак, някъде са се придвижвали с файтони, каруци, та дори и пеш. На 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, те са в Скопие. Обстановката е напрегната. Забранени са последните представления и трупата трябва да напусне бързо града", разказа още доц. Донева. 
Според нея Константин Мутафов има и много интересна статия - "Болните крака на Пенчо Славейков", посветена на 20 години от смъртта на поета.