За мен бъдещето е невидима институция във всяка демократична система, каза политологът Иван Кръстев

За мен бъдещето е невидима институция във всяка демократична система. Това каза политологът Иван Кръстев, който днес участва в публичен разговор, в рамките на 52-рия Софийски международен панаир на книгата в Националния дворец на културата (НДК). Модератор на събитието беше водещият на сутрешния блок на БНТ „Денят започва" Симеон Иванов.
Сред темите на разговора с Иван Кръстев бяха устоите на демокрацията, кризите в Европа, както и навлизането на изкуствения интелект в съвремието.
Кризата на общата достъпност създава част от усещането за криза на културата и цивилизацията, каза политологът в хода на разговора. Кръстев коментира състоянието и посоката на европейската цивилизация, пречупени през литературата, изкуството и философията.
„През миналата година излезе, според мен, изключително интересна книга на Оливие Роа, която се казва „Кризите на културата“. Неговата основна теза беше, че за разлика от много други исторически моменти, в които една култура се сменя с друга – Ренесанса, идва модерността – това, което наблюдаваме в момента, е нещо по-радикално и то е, че изведнъж самата идея за национална култура започва да изглежда силно проблематизирана по няколко причини", обясни Кръстев.
„Според Роа, проблемът с националната култура е като проблема с родния език. Вие го говорите, преди да сте почнали да го учите. За разлика от всички други култури, които придобивате, има една естественост, в която мислите, че разбирате това, което се случва, че не ви е необходимо някакво специално знание, за да разберете защо другият човек реагира по начина, по който реагира. В днешно време това изведнъж се променя, защото обществата се променят", отбеляза Кръстев и допълни, че „живеем в общества, в които идват хора, и ние отиваме на различни места, но вече не можеш да си сигурен дали това, което казваш, е разбрано по начина, по който го казваш."
Иван Кръстев е на мнение, че днес „всяко нещо трябва да се обяснява."
Като пример той посочи „най-класическата схема с емоджитата, в която човек, посредством картинки, започва да изразява своите настроения, своите мисли, защото го е страх, че контекстът изчезва."
„Другото нещо, което силно се проблематизира, е националната култура – канонът. Ако видиш французин и се запознаете на влака, едно от нещата, които мислиш, че можеш да говориш с него, и той ти отговори, е че той знае нещо за Виктор Юго. По същия начин, така е функционирала културата ни винаги. Има някакви неща, за които се предполага, че говорейки с човек от дадена страна, той не може да не знае нищо за това, за което се говори. Изведнъж днес се изправяме пред ситуацията, в която вече не можем да сме сигурни в това. Ако искаш да изпратиш културна референция, най-добре е тя да е свързана с нещо, което е било по телевизията или по социалните мрежи в последните две седмици", посочи Кръстев.
Тема на разговора с Иван Кръстев бяха и скорошните протести в столицата на поколението Gen Z (Джен Зи) и боравенето на младите със социалните мрежи.
„Хората излизат на протест, когато усетят, че са мнозинство. Когато изведнъж във Фейсбук, Инстаграм или ТикТок излязат хора, които никога не са се занимавали или интересували от политика и започнат да пишат за политически неща, хората имат усещането, че са мнозинство. Идеята за мнозинство не е нещо, което може да се провери практически. То е усещането, че изведнъж всички мислят еднакво. Това може да е и измамно усещане. Стената на един човек не е задължително да е Стена-та", обясни Кръстев.
В обобщение, Иван Кръстев каза: „Според мен предстоят институционални промени, защото винаги ги е имало. Хората непрекъснато взимат някаква част от живота, която познават, и си мислят, че винаги нещата трябва да се случват по един и същи начин. За мен бъдещето е невидима институция във всяка демократична система."
Над 150 издателства представиха повече от 100 000 заглавия на 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който завърши днес. Част от програмата му бе 13-ият Софийски международен литературен фестивал, който в рамките на шест интензивни дни събра български и чуждестранни писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември се проведе и второто издание на Професионалната програма за издатели, в която участваха повече от 30 международни гости – издатели, редактори, литературни агенти и експерти по права и детска литература.
Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на Асоциация „Българска книга“ и присъства с мобилен национален пресклуб на панаира.