За мен е чест да съм секретар на читалище с патрон Христо Ботев в Говедарци, каза за БТА Спаска Костова

За мен е чест да съм секретар на читалище с патрон Христо Ботев в самоковското село Говедарци, каза в интервю за БТА Спаска Костова в деня, в който се отбелязват 176 години от рождението на поета революционер. По думите й това е една от най-важните ни исторически личности и революционери. Тя добави, че и днес се нуждаем от човек като Ботев, който да ни учи и показва правилния път. 
Костова каза, че тържествено отдават почит към Христо Ботев и загиналите за свободата България, но на 2 юни. По думите й днешният ден в селото се отбелязва съвместно с местното училище чрез различни викторини и подредени книги в библиотеката от неговото творчество. 
В интервю за БТА тя разказа за професията, удовлетворението от нея и за историята на културната институция – Народно читалище „Христо Ботев - 1928“ – село Говедарци. 
Спаска Костова е секретар на читалището вече 30 години. По думите й тя е и библиотекар в селото от няколко години. „Обичам тази работа, защото тя оставя нещо след себе си. Радва ме това, че мога да предам всичко, което знам, на децата, посещаващи читалището“, сподели още Костова. 
По думите й равносметката за тези три десетилетия назад е, че човек не може да работи тази работа сам и е важно да има кой да помага. „Нямаш ли подкрепата на хората, на членовете на читалището, на децата, на настоятелството и на кмета на населеното място, не можеш да направиш нищо, защото работата не е за сам човек“, посочи още тя и се усмихна, като каза, че има всичката тази подкрепа. 
Костова добави, че всички трябва да са сплотени, за да има и общи успехи. 
На въпрос кое е най-голямото удовлетворение в тази работа, Костова отговори, че това е, когато хората оценяват направеното и постигнатото. „Спомням си веднъж, че бяхме на фестивал в град Ямбол и като обявихме, че сме от Говедарци, хората ни казаха, че са виждали наши представления, което за мен е много удовлетворяващо и ме кара да работя още по-усилено“. Спаска Костова добави, че за нея е удовлетворение да вижда радостта в очите на децата или на младежите, които са спечелили награда, както и на по-възрастните, когато се радват на поредната си грамота, медал или статуетка.
Тя каза, че вътре в себе си носи българския фолклор. За нея е важно да се покаже българщината и традициите от Говедарци не само у нас, но и извън България. По думите й Самоковско спада към шопско-пиринския фолклор.
Към читалището има няколко групи, които развиват фолклорна дейност. Една от тях е групата за „Народни обичаи“ и две певчески групи – мъжка и женска. „С всички самодейци се стремим да запазим бита и културата ни, като посещаваме различни фестивали из страната“, каза още Спаска Костова. Читалищният ръководител разказа, че в културната институция се развива и театрална дейност. В нея участие вземат младите хора от селото. Сред клубовете присъства и детският „Всезнайко“.
Спаска Костова каза, че в местното читалище се помещава и библиотека, като, за съжаление, посетителите й намаляват, но в селото още има верни читатели, които редовно посещават културната институция и заемат книги. „За съжаление след появата на интернет и социалните мрежи читателите намаляват, но аз не мога да се оплача, защото има хора, които предпочитат хартиени книги и винаги търсят нови“, посочи още секретар-библиотекарят на културната институция. Костова каза, че в библиотеката има 15 хиляди тома книги. В нея и студенти търсят учебни помагала. 
Секретарят разказа и за дейността, която развиват. Тя добави, че традиционно в селото отбелязват националния празник Трети март с шествие, тържествена програма, подготвена съвместно с училището в селото и детската градина, както и заря. По думите й в културния календар на читалището са включени и празниците 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, 21 ноември – Ден на християнското семейство, коледно-новогодишните празници. Сред заложените празници е и обичаят „Василя“, който се отбелязва на 31 декември. На този ден мъже и жени се обличат в носии, като се извива кръшно хоро в центъра на Говедарци, което трябва да е поведено от младо момиче, облечено в бяла фуста. Костова припомни, че в селото голяма радост настъпва, когато се провежда и едноименният фестивал „Дар от природата“, който през 2023 година се състоя за десета поредна година. През тази година също ще се състои, посочи още секретарят на културната институция. 
Тя каза, че отчитат добра творческа година, като същите дейности и събития са заложени и в културния календар на селото и през тази година, а за любителите на театъра ще има нова постановка.
Костова разказа, че през вчерашния ден, наречен Зимен Кръстовден, местен свещеник обикаля из къщите за здраве и благоденствие, като раздава и светена вода. Той носи и кръст със себе си, който днес се хвърля в реката в селото и по този начин отбелязват Богоявление. Тя добави, че дълго време в селото е имало традиция на Ивановден да се къпят жените, които са се омъжили през изминалата година, но от няколко години тази традиция не се практикува. На следващия ден, Бабинден, имат традиция в Говедарци да къпят и жени, станали баби през предишната година отново в реката.
В селото е имало две читалища. Едното от тях се е наричало „Митрополит Стефан“, което се е намирало в Доспей махала в селото, а другото в Говедарци махала, носещо името „Княз Борис III“. През 1956 година махалите се обединяват и читалището става едно. Тогава му е дадено общо име Христо Ботев. По – късно през 1971 година името на читалището е преименувано на Георги Димитров. През 1997 година читалищните членове се събират на общо събрание, като решават отново да преименуват читалището на Христо Ботев. Година по-късно читалището се регистрира и става отделна юридическа единица с нестопанска дейност. Предишната сграда на читалището и библиотеката са се помещавали в други сгради. Днес в сградата на читалището има киносалон, малка заседателна зала, кабинет, библиотека с две читални – детска и за възрастни, две помощни помещения, три гримьорни, като голяма част от сградата е на Кметството и се помещават наематели. Това разказа пред БТА за историята на културната институция Спаска Костова. Тя добави, че се предполага, че през 1853 – 1858 година са изнасяни пред публика различни пиеси, написани от тогавашния учител в селото Христо Ксенофороф, което говори за по-ранно развитие на читалищната дейност в селото. Ксенофороф дарява и 500 лева за закупуване на книги и по този начин е създадена и библиотеката в селото. 
Христо Ботев е български поет, публицист и журналист, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение. Роден е на 6 януари 1848 година. Бил е учител (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния Калофер. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. "Дума на българските емигранти" (1871), заедно с Любен Каравелов списва в. "Свобода" (от февруари 1873 г. в. "Независимост") (1872), издава в. "Будилник"  (1 май-1 юни 1873), в. "Знаме" (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен  централен комитет (БРЦК). От м. август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход "Радецки" и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан. По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Умира на 1 юни 1876 г. (20 май 1876 ст. ст.). Това сочи справка на отдел "Справочна" към БТА.