За мен музиката е неразделна част от театъра, казва композиторът Карл Орф, прочул се с кантата си „Кармина Бурана“

На 10 юли се навършват 130 години от рождението на Карл Орф.
Германският композитор и музикален педагог е най-известен с произведението си „Кармина Бурана” от 1937 г. Така наречената „сценична кантата“ е толкова популярна, че звучи в много спектакли и холивудски филми, а преди няколко дни Ози Озбърн се появи на сцената за прощалния си концерт именно на фона на драматичната мелодия.
Приживе Орф осъзнава важността на „Кармина Бурана” и дори моли издателя си да изхвърли по-ранните му творби като „предварителни експерименти на чирак”. 
Произведението е написано по песни на латински, старофренски и немски език, събрани от монах от XIII век в бенедиктинския манастир в Бойерн (Beuern), Бавария. Оттам и името му „Кармина Бурана”, което означава буквално „Песни от Бурана (Бойерн)“.
Песните възхваляват пиянството, разврата, любовта и пасторалния живот, използвайки семпли, но енергични ритми, както и песнопения, подходящи за средновековния им произход. През 1954 г. произведението печели наградата на музикалните критици в Ню Йорк.
Никое друго произведение на Орф не постига такава популярност. „Кармина Бурана“ очертава композиционния път, който Орф ще следва в останалите си произведения – музикални драми, съчетаващи музика, танц и текст.
„Никога не съм се интересувал от музиката като такава, а по-скоро от музиката като духовна дискусия“, казва Орф, който е син на мюнхенски офицер и започва да учи пиано, виолончело и орган още на 5-годишна възраст.
На 16 години той вече е композирал 50 песни, а по-късно споделя: „за мен музиката е неразделна част от театъра“.
В преподаването и музиката си той винаги иска да обедини звука, езика и движението. Методът на Орф за обучение на деца, озаглавен Das Schulwerk, се превръща в един от най-влиятелните методи за музикално образование.
Орф изследва по-примитивните, ритмични аспекти на музиката и дори изобретява перкусионни инструменти. Във фолклорния си примитивизъм той е повлиян от творбите на Стравински от 20-те години на миналия век. Интересът към примитивните елементи и повтарящите се мотиви и песнопения може да се усети и днес в минималистичната музика на композитори като Филип Глас.
За своите теми и техники Орф се обръща към бароковата опера и гръцката митология. През 1931 г. той е директор на мюнхенското Бахово дружество и поставя „Свети Лука пасион“ като музикална драма в южногермански простонароден стил. През 1940 г. той аранжира митологичните драми на Монтеверди, а по-късно използва преводите на Хьолдерлин на Софокъл, за да създаде „Одисей” (1959) и „Антигона” (1949). Други сценични произведения, базирани на митологията, са „Прометей“ (1966) и „Триумфът на Афродита“ (1953).
В началото на 70-те години той завършва апокалиптичното произведение De Temporum fine comoedia (комедията „Краят на времето“), което преработва през 1980 г. за 85-ия си рожден ден. 
Критиците определят произведенията му като „скелетни, ритмични и примитивни“. Ханспетер Крелман пише в „Ню Гроув Дикшънъри”: „Полифония, разширена мелодична композиция и тематично развитие се срещат рядко; вместо това се използват най-основните средства, за да се създадат ефекти на дива разпуснатост или мистерия”.
„Всъщност по-големият принос на Орф е към музикалното образование на децата“, коментира „Ню Йорк Таймс“. Методът на Орф, заедно с метода на Кодай, кръстен на своя създател Золтан Кодай, се превръща в доминиращ метод на преподаване в Европа. Методът съчетава, подобно на музиката на Орф, ритмично изследване с прости песнопения, гимнастика и танц.
През 1924 г. композиторът основава „Гюнтершуле“ заедно с Дороте Гюнтер, за да преподава по този метод. В началото на 30-те години той написва влиятелното петтомно изследване Das Schulwerk заедно с един от учениците си. То е преведено на английски език като Music for Children („Музика за деца“) през 50-те години и е публикувано на японски, гръцки и португалски език. Втората световна война прекъсва преподавателската дейност на Орф, но той продължава да композира.
През 1948 г. Орф е поканен да напише музика за деца за Баварското радио и адаптира училищната си програма за медията, включвайки деца в ритмични игри и мелодични упражнения. През 1950-60 г. Орф води майсторски класове по композиция в Мюнхенската висша музикална академия, а през 1961 г. става директор на Института „Орф“ в Академията за музика и драматично изкуство „Моцартеум“ в Залцбург, Австрия. Той е почетен доктор на университетите в Тюбинген и Мюнхен.
Сдържан по отношение на публичността, Орф веднъж отговаря на молбата за биографична справка с краткото „Карл Орф, роден на 10 юли през 1895 г. в Мюнхен, все още живее там“.
„Животът не може да бъде написан, докато не е приключил. Всичко друго е измама и самозаблуда“, смята Орф, който умира от рак на 29 март 1982 г. в клиника в Мюнхен.
Композиторът има четири брака и една дъщеря – Годела, която умира през 2013-а на 92-годишна възраст.