За мен най-голямото признание е това на читателя – когато читателят се припознае в моите стихове, каза за БТА поетесата Маргарита Петкова, която днес навършва 70 години.
За седемдесетгодишния си живот и почти толкова творчество тя цени всяко едно свое преживяване, „като се започне от самото мое раждане, защото това е едно страхотно преживяване и се стигне до раждането на моите деца и до раждането на книгите ми и до всичките приятелства“. За нея са важни „всички добри и лоши неща, защото не може да има само ярки, светли и хубави неща“.
„Всеки ден благодаря и за меда, и за жилото, защото не може едното без другото“, каза още Маргарита Петкова. Тя каза, че за нея вдъхновението не се ограничава до нещата, за които обича да пише. „Думите идват, стихотворенията идват, каквото дойде. Мисля, че при всичките колеги е така“, каза още поетесата. „Художникът не обича да рисува само изгреви или само залези, винаги зависи как се сложат нещата, тоест според ситуацията“, допълни тя.
Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 г. в София. Първите си стихотворения започва да пише още като ученичка — „от скука“ в първи клас, а година по-късно създава и първото си любовно стихотворение. Първата публикация на Маргарита Петкова е стихотворението „Върви си“, отпечатано през 1973 г. във вестник „Средношколско знаме“. По-късно нейни творби се появяват в издания като „Пулс“, „Литературен фронт“, списанията „Пламък“, „Септември“, „Факел“ и други литературни периодични издания.
Автор е на повече от 13 стихосбирки, а редица нейни стихотворения, сред които „Иване, Иване“, „Само за жени“ и „Болката отляво“, получават втори живот като популярни песни. Музика по текстове на Петкова създават композиторите Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Масларски и други автори.
Маргарита Петкова е носител на редица престижни национални отличия, сред които наградите „Цветан Спасов“ и „Южна пролет“ (1984), „Христо Ботев“ (1996), „Изворът на белоногата“ (2002), „Димчо Дебелянов“ за цялостен принос (2007), „Златна амфора“ (2009) и „Носител на просветата“ (2016), както и Годишната награда на Съюза на българските писатели (1997, 2007).
През 2011 г. получава официален почетен статут на експерт с висок престиж и обществено признание в областта на културата и отличието „Златна книга“ за принос към развитието на българската култура от Съвета на европейската научна и културна общност.
Поетесата печели Голямата награда в Международния поетически конкурс „Лирични гласове“ (София, 2012), както и първата почетна награда „Евтим Евтимов“ за цялостен принос към българската поезия, връчвана в рамките на Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ (септември 2020).
Петкова е и преводач от руски език на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и други автори. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици.
/ЕЛ/ ДС, отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА,ВИНФ,8.9.2020; https://www.bta.bg/bg/news/421421-margarita-petkova-predstavya-lyubovna-poeziya-v-natsionalnata-biblioteka; https://dictionarylit-bg.eu/Маргарита-Мачева-Петкова#biblio; Кой кой е в България, с. 558; в. „Труд“, бр. 68, 10.3.1996; в. Труд“, бр. 134, 19.5.2012, с. 16–17; в. „Стандарт”, бр. 8270, 20.02.2016, с. 7; в. „Стандарт“, 18.3.2018 , с.11; http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1348949; https://struma.bg/петричкото-нч-бр-миладинови-1914-връч/; https://www.ciela.com/author/margarita-petkova;