За мен писането е начин, като забравя коя съм и къде съм, да отворя и да си припомня, каза писателката Елена Алексиева

За мен писането е начин, като забравя коя съм и къде съм, да отворя и да си припомня. Това ми се случва с „Приказките на господин Кабода“ малко по-емоционално, отколкото с други книги, които съм писала. Това каза писателката Елена Алексиева на представянето на второто издание на книгата си тази вечер в литературен клуб „Перото“, в столицата.
В разговор със създателката на Fox Book Café – Десислава Алексиева, и с режисьора и актьор Марий Росен, писателката разказа за господин Кабода и за детето, за забравата и паметта, за крайностите на човешката природа, за страха и за смъртта, и за глагола „обичам“, за детето в нас, което никога не пораства, и за майките, които четат на децата си.
„Детето и господин Кабода се водят един друг и заедно се объркват. Вървят в някаква посока, но извън посоката няма нищо друго. И освен това тази посока е известна единствено на тях“, каза Елена Алексиева. 
„В тази книга ние сме вътре в различните си роли – и в ролята си на дете, и в тази на възрастния, който понякога е абсолютно безпомощен“, каза Десислава Алексиева. „Понякога г-н Кабода е фигурата, в която човек вярва, понякога господин Кабода е животът, който те рита отляво и отдясно, понякога господин Кабода е онази ирония към нас самите, понякога господин Кабода сме самите ние, понякога самите ние сме детето“, допълни тя.
На въпрос защо е избрала точно приказките за заглавие, авторката каза, че не е имало определен замисъл, но допълни, че „приказката е най-ужасяващото и най-страшното четиво“. По думите ѝ в нея потенциалът да ни уплаши и да ни ужаси е толкова голям, че той отива отвъд всякакво учене, но увери, че „Приказките на господин Кабода“ не са страшни.
„Никъде не е отбелязано за кого е предназначена тази книга. Книгата е, за когото я припознае“, каза Марий Росен. Той разказа, че три пъти я е прочел и накрая пак си е казал „имам вкус за още“. Актьорът прочете за гостите главата „Свободният ден на господин Кабода“ и определи книгата за богато четиво, в което потъваш и което умело успява да те подлъже. „Много ми харесва да бъда лъган от Елена Алексиева“, каза той и допълни, че лъжата не изключва честността.
За структурата на книгата Елена Алексиева разказа, че тя сама си е дошла. „Не се чувствам по-умна от писането. За да ме допусне писането в себе си, аз трябва просто да му се доверя и да го оставя да ме води, защото тогава се отваря друг свят, ти му отваряш друг път и той започва да идва при теб, а ти го следваш и записваш“, каза тя.
Авторката отбеляза, че книгата е за всички – и за възрастните, и за „бъдещите възрастни“. Според нея всеки, независимо колко е млад или стар, винаги разбира всичко, което „иска да разбере“. Всичко, което „трябва да разбере“, е отделен въпрос, каза тя, и обикновено не се разбира от книгите, а от по-груби методи.
Елена Алексиева е родена в София и е завършила Първа английска езикова гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и докторска от Нов български университет по семиотика и литература. Автор е на стихосбирките „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996), на романа-дневник „Синята стълба“ (2001), издаден от „Балкани“, на сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005), „Кой?“ (2006), „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и „Прекъсването на самсара“ (2021) и на романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007), „Тя е тук“ (2009), „Нобелистът“ (2011) и „Свети Вълк“ (2018).
През 2014 г. излиза първият ѝ сборник с пиеси, „Ангелски огън“, а през 2015 г. – вторият, „Жертви на любовта“. „Приказките на господин Кабода“ е сборник с детски приказки, публикуван за първи път от издателство „Факел Експрес“ през 2017 г. Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски език. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици. Носител е на наградите „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“, „Аскеер“ 2013 за съвременна българска драматургия за пиесата „Терапевтът“, „Икар“ 2015 за съвременна българска драматургия за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев.