За мен всяка разходка по вечерните улици на София е пътуване във феерия, казва Владимир Свинтила, от чието рождение отбелязваме 100 години

За мен всяка разходка по вечерните улици на София е едно пътуване във феерия, защото съм срещнал необикновени хора, чул съм необикновени мисли, видял съм блестящи умове - това пише в сборника си със есета „Забравена София“ писателят, преводач и художествен критик Владимир Свинтила, от чието рождение днес се навършват 100 години.
Владимир Свинтила (истинско име Владимир Георгиев Николов) е роден на 29 април 1926 г. в Ихтиман. Той е син на юриста и публицист Георги Николов – Свинтила (на санскрит това е дума, която означава „светлина“). Завършва Италианската гимназия в София през 1945 г., след което изучава медицина и режисура.
СЕДЯЛ НА ЧИНА НА БАЩА СИ
„Бях в първоначално училище „Св. Седмочисленици“, когато, дълбаейки върху чина с ножче откъснах маджуна и видях името на баща си. Значи съм седял на същия чин, на който баща ми е седял половин век преди мене“ – разказва за детството си Владимир Свинтила в интервю за в. „Вечерни новини“ от 1991 г. В периода 1949–1950 г. е въдворен в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“. По-късно следва романска филология и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1952 г.
В периода 1957–1964 г. работи като редактор във вестник „Народна култура“, списание „Изкуство“ и в издателство „Български художник“. Между 1964 и 1969 г. е драматург в Театъра на въоръжените сили (дн. театър „Българска армия“). От 1969 до 1973 г. заема редакторски позиции във вестниците „София нюз“ и „Жар“. В годините 1974–1977 г. е заместник-главен редактор на „Софийска правда“, след което ръководи отдел във „Народна култура“ (1978–1982). По-късно става заместник-главен редактор на „Правна трибуна“ (1983–1984), а от 1985 г. е отговорен редактор на списание „Дарители“.
МНОГОСТРАНЕН ТВОРЕЦ
Свинтила е изключително многостранен творец – есеист, публицист, журналист, преводач, мемоарист, белетрист и поет. Първата му публикация е стихотворение от 1948 г., а още преди това участва като сътрудник във в. „Литературен глас“. В началото създава монографични очерци и съставя албуми с репродукции на съвременни художници. През следващите десетилетия издава художествена публицистика и значими произведения като романизираната биография „Слово за зографа Захарий“ (1981), в която разглежда процесите на изграждане на българската нация през Възраждането.
Творчеството му включва още монографии, сред които „Васил Бараков“ (1965), „Андрей Николов“ (1969), „Борис Ангелушев“ (1969), „Веселин Стайков“ (1970), „Васил Захариев“ (1972), „История на Самоковската иконописна школа“ (1979), както и книгите „Лицето на Горгоната“ (1992), „Захарий Стоянов“ (1996), „Етюди по народопсихология на българина“ (2007), „Кладенецът на мълчанието“ (2009), сценарии за документални филми, пиесата „Прометей в Кипър“, играна в Бургаския театър, сезон 1960/61, също така огромен брой есета, статии и критически текстове в различни области – от литература и изобразително изкуство до социология и културология. От 80-те години на миналия век започва да публикува и художествена проза, а първата му стихосбирка излиза през 1994 г. Някои от романите му са издадени посмъртно.
ИЗВЪН ТРАДИЦИОННИТЕ ЖАНРОВИ РАМКИ
С широки интереси и енциклопедично мислене, Свинтила често излиза извън традиционните жанрови рамки. Под влияние на Иван Хаджийски се насочва към социалната психология, а по-късно анализира и въздействието на тоталитарната система върху личността. Основната му цел остава да изследва и представи българския човек в неговите дълбоки социални и психологически измерения.
Свинтила е и изтъкнат преводач, владеещ италиански, френски, английски, испански, немски, старогръцки и латински език. Дебютира с Шекспировите „Сонети“ (1956) и „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс (1957), преиздавани многократно. От английски превежда и пиеси на Шекспир, Томас Стърнз Елиът („Четири квартета“), Уолт Уитман („Тревни листа“), Уилям Блейк, Бърнард Шоу, Чарлз Дикенс и др. От фарси превежда Омар Хайям. Участва в съставителство и преводи за редица поетически антологии, сред които „Антология на световната любовна лирика“ заедно с Григор Ленков (1979).
Сред отличията му е награда от град Сиена, Италия, за документалния филм „Изкуството на Сиена“ (1968) с режисьор Христо Мутафов. На 21 май 1998 г. е удостоен посмъртно с почетна грамота от Министерство на културата в чест на 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Владимир Свинтила умира на 13 януари 1998 г. в София.
/ВСР
/БС/ отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 19.5.1998; Енциклопедия България, т. 6, с. 103; в. „Вечерни новини“, бр. 38, 22/23.2.1991; в. „Дума“, бр. 10, 15.1.1998;  https://dictionarylit-bg.eu/Владимир-Свинтила#biblio; https://libtg.info/events/100-год-от-рождението-на-владимир-свинти/; https://kultura.bg/author/569-vladimir-svintila; https://www.libruse.bg/index.php/catalog-detail?id=121910