За Никълъс Кейдж заснемането на филм на ужасите за сериен убиец е целебно преживяване

Когато актьорът Никълъс Кейдж за първи път прочита сценария на "Лонглегс" (Longlegs) и обмисля ролята на серийния убиец, той знае точно от кого ще почерпи вдъхновение за ролята - от майка си, предаде Асошиейтед прес.
"Не че тя беше сатанистка", пояснява Кейдж неотдавна в интервю, но по думите му да бъде свидетел на борбата й с психично заболяване през целия си живот, е нещо, което е трябвало да осмисли. 
"В моя по-личен подход към филмовите роли се  опитвах да намеря градивно място, където да поставя спомените си за майка ми", споделя Кейдж. 
Кейдж казва, че връзката с майка му е била толкова силна - особено когато си е представял езика на тялото и начина на говорене на персонажа, че си спомня как е чул гласа й рано една коледна сутрин, докато си е репетирал репликите. 
"Всички останали се готвят да отварят подаръци и какво ли още не, а аз се потапям в образа на този много мрачен персонаж и се опитвам да му вдъхна любов", разказва 60-годишният актьор.
Преживяването при създаването на хоръра, който излиза на екран днес, в крайна сметка е  катарзисно за носителя на "Оскар". 
"Боже, аз имитирах баща си в Дракула и майка си в Лонглегс. Какво казва това за детството ми?", казва Никълъс Кейдж през смях.
Когато за първи път се среща с Оз Пъркинс, за да обсъдят филма, Кейдж е шокиран да научи, че режисьорът е имал предвид собствената си майка, когато е писал сценария.
Филмът разказва за агентката на ФБР Лий Харкър (Майка Монро), която скоро след като е назначена да разследва серия от ужасяващи убийства, осъзнава собствената си връзка с убиеца (Никълъс Кейдж). 
Макар Пъркинс да признава, че се е вдъхновил от "Мълчанието на агнетата" и други подобни филми, "Лонглегс" се отличава от многото филми за серийни убийци по това, че ужасите, въпреки че са извършени от хора, са призрачно свръхестествени.
Като син на Антъни Пъркинс, изиграл ролята на Норман Бейтс в "Психо" на Алфред Хичкок, режисьорът отдавна се бори с връзката си с Холивуд и по-специално с хоръра.
"Това ми беше малко натрапено", казва Оз Пъркинс, въпреки че признава, че цени свободата, която жанрът позволява. "Позволено ти е да правиш всичко и да го правиш по един готически или бароков начин, който наистина придава вкус", допълва режисьорът.
Хорърите не са чужди на Никълъс Кейдж - от "Манди" до римейка на "Капан", но по думите му този филм е може би най-страшният му. Като човек, известен със своята гъвкавост като актьор, той споделя насладата си от това, че жанрът му позволява да не бъде конформист. 
"Винаги съм казвал, че хорърът, когато е направен добре, е наистина сюрреалистичен.  Не е нужно да се опира на физиката или реалността. Той може да позволи на актьорите да се изразяват по други начини, освен по този, който се смята за арбитър на голямата актьорска игра, а именно натурализмът от 70-те години на миналия век", споделя Никълъс Кейдж. 
Въпреки че не се познават преди заснемането на този филм, Кейдж и Пъркинс бързо се сближават заради любовта си към киното и дълбоките си семейни корени в него. В желанието си да създаде възможно най-органичното първо взаимодействие, режисьорът не позволява на своите протагонисти да се срещнат преди първата им съвместна сцена - една от най-смразяващите и жестоки във филма.