За никого не съм писал лошо, казва писателят Климент Цачев, от чието рождение днес се навършват 100 години

За никого не съм писал лошо, казва писателят Климент Цачев, осем месеца преди смъртта си. Днес се навършват 100 години от неговото рождение.
Дългът на твореца 
Климент Пенев Цачев е роден на 7 август 1925 г. в село Обнова, Плевенско. Той завършва гимназия в Левски. Следва право и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1949 г., още като студент втори курс, е приет за член на Съюза на българските писатели (СБП).  Работи като редактор в Радио София в периода от 1949 до 1950 г., във в. „Народна младеж“ от 1950 до 1951 г., във в. „Литературен фронт“ от 1953 до 1954 г. През 1955 г. Климент Цачев работи в Румъния. Специален кореспондент е на в. „Народна младеж“ и в. „Литературен фронт“ в Русе в периода от 1956 до 1958г. Климент Цачев работи във в. „Труд“ през 1956 г., а в сп. „Наша родина“ работи в периода между 1958 и 1959 г. За кратко Цачев е драматург на Плевенския театър през 1963 г. и на театър „София“ от 1969 до1970 г. Климент Цачев работи в сп. „Пламък“ от 1965 до1967 г., в „Народна култура“ през 1968 г., а през 1973 г. работи в „Профиздат." През 1975 г. завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“. Превежда румънски и съветски поети, сред които Михай Бенюк, Демостене Ботез, Тудор Аргези, Алексей Сурков, Кеворк, Максим Рилски и др.
„Няма човек, който да не е почувствал върху себе си силата на художествената литература, изиграла огромна роля за формирането на неговия характер.“ – казва Климент Цачев в интервю за в. „Народна младеж“ през 1976 г., описвайки дълга на твореца.
Първи литературни творби
Първите си литературни творби Климент Цачев създава като бригадир на националния младежки обект Хаинбоаз. През 1945 г. за първи път публикува стихотворения във в. „Отечествен фронт“, за първото публикувано стихотворение Цачев си спомня пред в. „Работническо дело“ през 1989 г.: „Първото си стихотворение написах по принуда, от нужда, в 1945 година. Нямахме в нашата агитка стихотворения за „отечественофронтовското село“. Реших да запълня празнината. Казваха го гимназиалните декламатори снизходително – нали не беше сътворено от писател. И за да изпробваме художествените му качества, го изпратихме колективно до вестник „Отечествен фронт“. За мое най-голямо огорчение нямаше го в следващия брой. Ходих две-три седмици посрамен. И един божи ден ми посочиха новия брой на вестника –- на страница притурка най-отгоре бе мойто „За да няма...“, подписано с името ми: Климент П. Цачев. с. Обнова, Плевенско. А наоколо – значи „покрай мене“ — спомен от Славчо Трънски, фейлетон от Павел Вежинов. Виолетовото мастило разчел Камен Зидаров, но това научих след двайсетина години. Не мога да си дам сега сметка какво съм почувствал, но изпратихме до същия вестник и второто стихотворение от агитката. И то беше отпечатано“, разказва Климент Цачев.
Поет и белетрист, опитал силите си в много жанрове, Климент Цачев е автор на значително по обем творчество, което очертава облика на един творец с усет към тревогите и вълненията на своята съвременност. Той е автор на поетичните книги „Смяна“ от 1948 г., „Първи сноп“ от 1951 г., „Село Обнова“, поема от 1953 г., „Нови стихотворения“ от 1957 г., „Шепа пръст“ и „Сбогуване с пролетта“ , издадени през 1967 г., „С другари на път“ от 1969 г., „Равносметка“ от 1981 г. и „Невроза“. 
Прозаичните му произведения включват „От много любов“ ,драма от 1958 г., „Горчив залък“ от 1960 г., „Завръщане на земята“, драма от 1963 г., „Последният от отряда“, драма от 1965 г., „За любовта“ от 1966г., „Момчетата станаха мъже“ от 1966 г., „Наследството на бащите“, драма от 1967 г., „Августовско безверие“ от 1968 г., „Изстрел. Некролог“ ,пиеси от 1968 г., „Свят широк“ от 1968 г., „Благословен живот“ от 1971 г., „Цената на доверието“, драма от 1971 г., „Сватба“, драма от 1973 г., „По-просто от истина“ от 1973 г., „Шест делника и един празник“ от 1974 г., „Осем новели за любовта“ от 1976 г., „Имаше такава песен“ от 1977 г., „Жестокост“ от 1978 г., „Дом като другите“ от 1980 г., „Сътворението на земята“ от 1980 г., „Завръщане при началото“ и др. 
Произведенията на Климент Цачев са превеждани на 19 езика, а стиховете му са публикувани в антологии.
В интервю за в. „Труд“, малко преди да почине през 1996 г., Климент Цачев разказва за пътя на литературата: „Аз не съм ходил по редакции. Бях извикан от Фурнаджиев в „Литературен фронт“. Счупих една мастилница от смущение тогаз. Аз гледам как беше приет и Иван Радоев. Той веднага се хареса. Радой Ралин вдигна пушилката, че това е върхът на поезията. Тогава Иван Бурин пишеше писма във вестника – да се яви младата поетеса Станка Пенчева, да се яви този, да се яви онзи… Млади поети, неизвестни. Имаше едно търсене на хората, но не бяха много снизходителни, в смисъл – покровителствени. Положението беше друго тогава. Тези хора – Никола Фурнаджиев, Людмил Стоянов, председател на съюза, Младен Исаев, Трифон Кунев, Константин Петканов – някак си гледаха умилително на нас. Но с една надежда на равни. Въпросът беше да разберем, че нашата съдба е литературата.“
Климент Цачев е също автор на десет пиеси, сред които „Завръщане на земята“ от 1963 г., “„Наследството на бащите“ от 1964 г., „От много любов“ от 1967 г., „Последният от отряда. Сурова нежност“ от 1968 г., „Изстрел. Некролог“, също от 1968 г., „Цената на доверието“ от 1971 г. и др. Всички негови пиеси са издадени в различни издания, някои от тях са играни в чужбина.
През 1975 г. по повод 50-годишнината на писателя му е връчен орден „Кирил и Методий“ първа степен. През 1985 г. е носител и на орден „Народна република България“ втора степен.
Климент Цачев умира на 19 март 1996 г. в София.
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 10.10.1975 г.; История на Съюза на българските писатели, София 2003, с. 469; Енциклопедия България, София 1978-1996 г., т. 7, с. 346; Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 547; в. „Литературен фронт“, бр. 32. 7.8.1975г.; сп. „Читалище“, бр.8/1975 г.; в. „Народна младеж“, бр. 257, 28.10.1976 г.; в. „Труд“, бр. 82, 24.03.1996 г.
/ЕМС/