В проповедта си свещеникът обърна внимание, че притчата не поставя знак за равенство между богатството и греха. По думите му същественото е отношението на човека към Бога и към другите хора. Богатият не е осъден заради материалното си благополучие, а заради липсата на милост и съпричастност към бедния, който е имал нужда дори от трохите от неговата трапеза.
Отец Красимир Павлов подчерта, че отношението и любовта един към друг са това, което сближава хората, а не парите и финансовото им положение.
„Ако богатите имат милостта да помагат на бедните, пропастта в отвъдното няма да е толкова голяма“, посочи свещеникът. Той отбеляза, че всеки човек сам прави своя избор – дали да живее единствено за земното си благополучие и да мисли само за себе си, или да се грижи и за вечния си живот.