За посланик на културата не може да се говори в минало време, каза зам.-министърът на културата Георги Султанов за оперната певица Мариана Цветкова

За посланик на културата не може да се говори в минало време, каза заместник-министърът на културата Георги Султанов при връчването посмъртно на наградата „Български посланик на културата 2024“ на оперната певица Мариана Цветкова на церемония днес в Българското национално радио (БНР).
„Чудесен изпълнител, изключителен колега, изключителен приятел и човек, който даде на мен и на всички от нас много душа, много обич. А сцената е за това – да раздаваме обич. (...) Тази дама на българската опера заслужава награди и тепърва ще ги получава, макар и като посланик в друго измерение“, каза Султанов.
Наградата беше приета от съпруга на Мариана Цветкова – оперният певец Владимир Маринов.
„Мариана Цветкова пя много, продължава да пее в моето сърце и във вашите сърца. Но нека да не забравяме, че посланиците отиват в държави, в които ги приемат тамошните любители на културата и съответно диригенти и режисьори. Мариана Цветкова направи много записи (...) и се надявам, че нейното дело на посланик на културата ще отеква и в България“, каза Владимир Маринов.
Журналистката Нина Цанева, по чиято идея се осъществява кампанията „Българските посланици на културата“, припомни моменти от творческия път на оперната певица.
„Мариана Цветкова беше изключителен артист, чийто глас озари някои от най-големите световни сцени – Миланската скала в Италия, Германия, Съединените щати, Испания, Русия, Южна Корея и много други. Нейният път започва от родния град Русе, който ще я помни винаги като една от най-светлите си културни личности с дълбока душевност. Поклон пред паметта ѝ“, каза Цанева.
Мариана Цветкова почина през юни тази година. Тя дебютира на оперната сцена през 1991 г. в ролята на Ан Трулов в продукцията на Пламен Карталов на операта „Похожденията на безпътника” от Стравински на музикалните фестивали в Торино и Салерно и е носител на редица награди. Сред отличията, на които е носителка са: Grand Prix на конкурса в Тулуза (1998), Лауреат на конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1996), Втора награда на конкурса, провеждан от фондация Пучини в Ню Йорк (1999), награди от фондациите: „Олга Фораи“, „Герда Лиснер“ и „Съливан” и номинация за "Грами" през 2002 г. за участие в запис на „Стабат Матер” от Дворжак.