За празника „Неделя на всички български светии“ говори отец Ангел в своята проповед в храм „Свети Дух“ в Монтана

За празника „Неделя на всички български светии“ днес в храма „Св. Дух“ в Монтана говори в своята неделна проповед отец Ангел.
Свещеникът подчерта, че християнството има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи. Още от древността съществуват поместни православни църкви, сред които са Българската, Румънската, Гръцката, Сръбската, Руската и други. Те са като клони на едно вечнозелено дърво.
Отец Ангел заяви: „Българската православна църква е първата славянска църква в света. Повече от 11 века тя води българския народ към духовно израстване, святост и спасение. В течение на тези столетия от нейните недра са излезли хиляди Божии угодници — равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, мъченици и други. Техните имена са записани в Книгата на живота, те са звезди върху българския небосклон, чието сияние никога няма да угасне.
В проповедта си отец Ангел спомена и някои от българските светци: първия княз-мъченик Боян – Енравота, син на хан Омуртаг, приел християнството тридесет години преди официалното покръстване на българите. Той бил екзекутиран по заповед на брат си хан Маламир, понеже отказал да се върне към езичеството.
Споменати бяха и светите братя равноапостоли Кирил и Методий — създатели на славянската азбука — както и техните ученици: Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Сред българските светци са още покръстителят на България княз Борис I, неговият внук цар Петър, всебългарският закрилник св. Йоан Рилски — основател на най-големия и красив манастир на Балканите, патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от османското нашествие, както и св. Софроний Врачански — духовник и просветител във време на безправие и упадък.
Отец Ангел подчерта, че сред българските светци има и много мъченици за вярата, особено от периода на османското робство, когато православието е било застрашено от насилствена асимилация. Той посочи примера на Райко Шуменски — млад златар от Шумен, убит след мъчения през 1802 г., защото не се отказал от християнската си вяра. Подобна съдба имат и други: св. Георги Нови, св. Никола Софийски, св. Йоан Търновски, св. Терапонтий Трънски, св. Игнатий Старозагорски, св. Злато Мъгленска, св. Никодим Албански и други.