Две монументални колекции с ръкописи и рисунки на Леонардо да Винчи са обединени в новата онлайн платформа „Леонардотека“ (Leonardotheka), съобщиха „Индипендънт" и „Арт нюзпейпър".
Така за първи път от 400 години мащабен дигитален архив сглоби разпилените преди векове ръкописи на Леонардо да Винчи, откривайки невероятна възможност да се докоснем до творческата мисъл на ренесансовия майстор, отбелязват изданията. Разработването на този амбициозен проект е отнело десетилетие.
Стартирането на „Леонардотека“ е кулминацията на съвместните усилия, ръководени от музея „Галилео“ (Museo Galileo) във Флоренция, заедно с „Роял колекшън тръст" (Royal Collection Trust), базиран в замъка Уиндзор в Бъркшир, библиотека „Амброзиана“ (Veneranda Biblioteca Ambrosiana) в Милано и библиотеката „Леонардиана“ (Biblioteca Leonardiana) във Винчи.
Специализиран екип от изследователи на Да Винчи и дигитални експерти е работил прецизно, за да сглоби отново приблизително 3500 страници с ръкописи, които са били разглобени и разрязани на парчета в края на XVI век.
Новият дигитален архив събира 1119-те листа на „Атлантическия кодекс“ (Codex Atlanticus) – най-голямата самостоятелна колекция от писания на Да Винчи, съхранявана от библиотека „Амброзиана“– с около 550 листа от кралската колекция в Уиндзор. Втората колекция включва най-значимата съществуваща сбирка от фигурални, анатомични и пейзажни скици на Да Винчи, както и негови произведения в областта на естествената история. И двете колекции произлизат от едни и същи оригинални ръкописи, писани от Да Винчи от средата на 1470-те години до самата му смърт през 1519 г. Благодарение на проекта, днес те са обединени в общ дигитален архив, допълва „Индипендънт“.
Експертите, участващи в проекта, са убедени, че „Леонардотека“ ще хвърли нова светлина върху творческата мисъл, артистичната визия и работния процес на италианския гений. Професор Паоло Галуци, почетен президент и бивш директор на музея „Галилео“, както и създател на „Леонардотека“, каза, че тя „предлага на учените по целия свят безпрецедентни възможности за изследване на огромното и безценно богатство от информация, съдържаща се в ръкописите на Леонардо да Винчи, пише „Индипендънт“. „Този иновативен инструмент отбелязва началото на нова и изключително обещаваща ера в изследването на художественото, научното и литературното наследство на гения от Винчи“, добави ученият.Леонардо да Винчи е роден през 1452 г. След смъртта му през 1519 г., цялата колекция от негови ръкописи е наследена от последния му ученик Франческо Мелци. По-късно тези произведения стават притежание на италианския скулптор Помпео Леони, който взима спорното решение да разглоби и разреже листовете. Той разделя материалите в два отделни албума въз основа на собствената си преценка: един за технически и научни теми и друг за художествените и фигурални скици на Да Винчи.
В началото на XVII век зетят на Леони наследява ръкописите. Той продава по-обемния албум, който по-късно ще бъде наречен „Атлантическият кодекс“ (Codex Atlanticus), на граф Галеацо Арконати, който впоследствие го дарява на библиотека „Амброзиана“ през 1637 г. Другият албум, съдържащ художествените творби, си проправя път до Англия през 1620-те години и влиза в Кралската колекция около 1670 г., вероятно като подарък за Чарлз Втори, отбелязва „Индипендънт“.