По думите им това е ключово произведение на литературния модернизъм и едно от най-влиятелните свидетелства за художествения живот в Париж през първата половина на ХХ век. Те посочват, че книгата е написана от Стайн с гласа на Алис Б. Токлас – нейната дългогодишна партньорка.
„Това е едновременно мемоар, литературен експеримент и ироничен портрет на една епоха, в която изкуството радикално променя посоката си“, уточняват издателите.
Българският том е на издателство „Брегов и Радев“, в превод от английски на Олга Николова. Книгата е във формат 60×90/16 и включва цветни и черно-бели илюстрации, подбрани в съответствие с историческия и културния контекст на текста, уточняват от екипа.
„Една леко хаотична, остроумна и донякъде злостна антология“, пише "Ню Йорк таймс бук ревю" през 1933 г.
Гъртруд Стайн (1874–1946) е американска писателка, поетеса и есеистка, една от ключовите фигури на литературния модернизъм. Дълги години живее в Париж, където домът ѝ се превръща в средище на авангардното изкуство. Около нея се формира т.нар. „изгубено поколение“ – сред посетителите и приятелите ѝ са Пабло Пикасо, Анри Матис, Ърнест Хемингуей и Ф. Скот Фицджералд. Стайн е известна със своя експериментален стил, радикално отношение към езика и с трайното си влияние върху литературата и изкуството на ХХ век.
/ВСР