Художничката Бора Петкова се завръща в родния си град Варна със самостоятелна изложба озаглавена „Към себе си“. Тя показва няколко серии рисунки и отделни произведения, създавани след 2015 г. Тогава е била последната й самостоятелна изява - в Природонаучния музея в София. Всички серии са в развитие и авторката продължава да работи върху тях.
Изложбата ми в Градската художествена галерия на Варна е резултат на десетгодишна работа, каза Петкова преди откриването, което е решила да се състои с вернисаж тази вечер. Колекцията събира произведения, обединени от идеята за наблюдението над себе си. „Пътят към себе си е най-сложният, но и най-правилният, тъй като познавайки се и живеейки в мир, човек може да постигне всичко, което е смислено за него, както и да отиде навсякъде. Пътят към себе си е осъзнаване на повече“, сподели тя и добави, че в изложбата споделя много лични преживявания, разголва душата и живота си.
Петкова се определя като бавен и съзерцателен човек, който натрупва, за да има резултат. Необходимо й е време, за да катализира процесите и да има стойност това, което прави. „Ако човек бърза, той не може да отработи нещата, да осъзнае смисъла им и преживяванията не остават в него. Всяко нещо си има причини, а бързите комуникации и „късите пасове“ не му дават да се потопи в себе си, а го оставят като язовир, през който минава водата“, смята художничката.
Изложбата й има последователност, нищо не е хаотично подредено. Според нея добър баланс създават обектите, които са важни и са свързани с работния процес. Такъв е белият бележник, в който е рисувала „Из Дневника - сънища, видения, реалности“.
В едната зала са четирите части от „Флотационни сесии“, направени до момента. Те са изпълнени с акварелен графит върху памучна хартия. Рисунките са резултат на преживяванията на авторката във флотационна вана, която представлява капсула, пълна с наситен разтвор на магнезиев сулфат. В нея тялото не може да потъне и почива в релаксация на мускулатурата и съзнанието. Отгоре има капак и във ваната човек се изолира от всички външни влияния като светлина, звук и присъствие. „Усещането е все едно преди да се родите. Мозъкът обаче не може да търпи този вакуум и започва да произвежда образи. Това са халюцинации, образувани по естествен начин. В началото бе стресиращо занимание, но после се превърна в пътешествие в неизвестното и подсъзнателното“, обясни Петкова. След престоя си във ваната тя записва текстове за виденията си и после ги рисува. Редом с рисунките е показана и „Солна книга“, която е скицник, плувал с авторката във флотационната вана, напоявайки се с вода и сол.
В друга зала са изложени сериите „Ултра“ - с прегънати листи индиго, и „Из Дневника - сънища, видения, реалности“ - рисунки с туш, топени във восък. Втората серия е правена в последната година от живота на майката на художничката и е изпълнена с авторски текстове. Името на Бора Петкова е избрано от майка й, сподели тя и припомни, че това е унищожителен вятър, който се появява внезапно и нанася големи щети. „Мисля, че то ме води и изпълва платната ми като художник, затова съм й благодарна“, каза тя.
В средата на залата присъства инсталацията Introvertere с два автентични стола върху кварцов пясък, който е основа за производството на стъкло, а според художничката този материал е най-близко до идеята за водата. Тази творба също е свързана с нея и семейството й. Двамата й родители са изобразени в ъглов портрет, наречен „Рисунка по фотография“.
В изложбата са представени също творбите „Спри да бъдеш турист, започни революция“, „По-дълбоко е морето нощем“, „Слънцестоене“. Колекцията е придружена с програма, в която за всеки проект има текст на авторката.
Бора Петкова благодари за инициативата за самостоятелната й изложба във Варна на кураторката Ирина Баткова и директорката на галерията Доротея Павлова. „Към себе си” ще бъде във Варна до 29 март.
Бора Петкова е родена през 1979 г. във Варна. Завършила е НУИ „Добри Христов”, а след това специалност „Скулптура” в Националната художествена академия в София при проф. Крум Дамянов. Работи в областта на художествената инсталация, фотографията, видеопроизведенията и акционизма. В последното десетилетие основната сфера на изява за нея е рисунката.През 2017 г. в Грац в партньорство с Музея на възприятията започва работа по дългосрочния проект „Флотационни сесии". Сред по-раншните й изяви са Metamorphosis в Националния природонаучен музей в София, 2015; Breathing Space в Националния литературен музей и Къща-музей „П.К. Яворов", 2012; „Практики в обществена среда", с HR-Stamenov в Регионален исторически музей - Пловдив, 2009; "Някъде другаде" в галерия "Кредо Бонум", 2009; „До пълно изпаряване" в галерия „Райко Алексиев", 2008; „Временно статукво" в Къща-музей „Георги Велчев" във Варна, 2008; „Изложбата е в процес. Заповядайте отново!" в галерия „Васка Емануилова", 2008. През 2008 г. е участвала и във форума „Август в изкуството” във Варна.