За работата на бабите и първата дипломирана практикуваща акушерка у нас разказва Музеят на медицината във Варна

Работата на бабите и дейността на първата дипломирана практикуваща акушерка у нас са част от сюжетите, които разказва Музеят по история на медицината във Варна. Подробностите за родилната помощ в стари времена са в залите за народната медицина, каза за БТА уредникът Ели Маринова.
Там редом с билките и секцията за баене, гадаене и леене на куршум стоят и „инструментите“ на бабите. Във витрините е сърп, с който са режели пъпната връв. Той е бил изваряван, а в някои части на страната – и обливали с ракия. В същата зала са плодовете на нара, „предписвани“ за предпазване от бременност, както и билките, които са били ползвани за лечение на полово предавани болести.
В съседното помещение са подредени свидетелства за началото на модерната медицинска помощ - първите медицински инструменти, специален стол, метална решетка, на която са поставяни бебетата. Там е и снимката на първата дипломирана действаща акушерка у нас – родената през 1851 година Христина Хранова.
Първата дипломирана акушерка в България е Райна Попгеоргиева, позната като дамата, ушила знамето с надпис „Свобода или смърт“, разказа Маринова. Райна Княгиня обаче никога не е практикувала професията си, а Хранова е помогнала за раждането на около 3500 бебета. По думите на Маринова тепърва за живота на Хранова ще се правят подробни проучвания. Известно е обаче, че тя е и първата жена спасител у нас. Докато живее във Варна, тя е спасила от удавяне в морето 54 души.
Бабинден се отбелязва на 21 януари от векове, допълни Маринова. Другият уредник в музея Ваня Тонкова допълни, че това е бил третият ден от т.нар. водици. По стар стил Йордановден се е чествал на 19 януари, след това е Ивановден и на 21 януари – Бабинден, който не е бил църковен празник, но е бил много почитан, посочи тя. А най-вероятно е включен във водици, тъй като при започване на раждането, бабата е наричала вода, та всичко да мине леко и без усложнения.
В миналото празнуването на Бабинден е било на три етапа, разказа Маринова. Първият е бил обредното изкъпване на акушерката. Булките, родили през отминалата година, се събирали и отивали в дома на бабата, носели й дарове. След това акушерката пък обикаляла домовете на децата, на които е помогнала да дойдат на бял свят и обредно ги изкъпвала, мажела ги с мед и масло за здраве. Третият етап от празника е била гощавката, на която са били допускани само жени.
Бабата е вземала участие и в периода до раждането на бебето, посочи Маринова. На нея са разчитали за съвети как бременната да се чувства добре и да е здрава. Бабата е била ангажирана и в първите 40 дни от живота на отрочето до представянето му пред обществото и църквата. Вярва се, че бабата е посрещала и орисниците след самото раждане, допълни Тонкова. Приготвяна бил трапеза, че когато дойдат, да са доволни и да наричат добри неща на новороденото.
Интересното е, че не е имало значение какъв е етносът на бабата, изтъкна Маринова. Тя подчерта още, че акушерката не е била викана при всяко раждане. Ако раждането не е било първо за бъдещата майка и не е имало опасност при нещо да се обърка, е помагала свекървата. Но при трудности, е била викана бабата. В такива случай тя е била длъжна да се отзове, разказа Маринова. По думите й бабата е трябвало да минава по по-скритите пътеки на селището, защото се е считало, че колкото по-малко хора я видят къде отива, толкова по-лесно ще роди булката. 
Да бабува е имала право жена, която е вече е извън фертилна възраст, и е чиста, т.е. не живее с мъж и дълго време не се е събирала с такъв, каза още Маринова. Не е ясно как се е доказвало, че отговаря на тези условия. Освен това бабата е трябвало редовно да ходи на църква и да се причестява. Въпреки тези доста строги изисквания, във всяко селище е имало такава жена и те са се ползвали с изключително висок авторитет, посочи Маринова. 
Бабите са помагали и при бездетност. По думите на уредничките в музея с този проблем е била ангажирана и църквата. Билки, различни полуезически практики и молитви са се преплитали, за да помогнат на семейството. С липсата на деца е свързан и изразът „Те ти булка, Спасовден“, припомни Маринова. По думите й, ако булката седем години не се е сдобила с рожба, на този празник свекървата я водела тайничко извън селището и й осигурявала възможност да осъществи контакт с чужд мъж. Някои от семействата търсели и бабата, макар че нейната помощ може да се приеме по-скоро в сферата на магиите. Обичайната практика е била след раждане плацентата да се зарови в земята, тъй като се е приемала като нещо крайно нечисто. Имало е обаче баби, които са запазвали части от плацентата. Те са влизали в действие при бездетност, като бабата е давала на булката, която няма бебе, да изяде парче, посочи Маринова.
Бабите са викани и за аборти. По думите на музейните уреднички най-популярният метод е бил да се пие отвара от зокум. В много от случаите обаче тази практика е предизвиквала кръвоизлив и е завършвала със смърт, посочи Маринова.
При раждането бабите също са прилагали различни методи, доста странни от съвременна гледна точка. Влизайки в помещението, където е родилката, бабата е отваряла всички врати и прозорци, развързвала е всички възли, включително и на плитката си, защото се е считало, че това ще осигури по-лесно излизане на бебето, посочи Тонкова. От музея допълниха, че в някои селища са карали родилката да носи чувал с круши, че всичко да приключи по-бързо. Маринова посочи като по-особен пример Ловешкият край, където практиката е била да карат бъдещата майка да се разхожда през цялото време и да ражда или права, или седнала. В Родопите пък са давали на родилката да пие вода от менче, от което преди това е пила жена, родила лесно. Сред по-особените тактики за по-лесно раждане са родилката да седне върху метла, поставена над котле с топла вода, или да пие вода от бразда – както леко върви водата, така да излезе бебето.
Извън тези странни от съвременна гледна точка практики, са се ползвали и билки, посочи Тонкова. Целта е била да се отпусне тялото. Със същата цел на родилката се правели масажи, слагали са на гърба и кръста й затоплени тухли. Правели са каквото могат, за да облекчат болката. По думите на уредничките на бъдещите майки не са давани опиати, макар да не е ясно дали защото бабите не са били наясно с качествата на опиума, или са го отричали.
Част от старите поверия битуват и до днес, посочи Тонкова. Като примери тя росочи вярването, че бебето не бива да се извежда от дома до 40-я ден или че дрехите му не бива да се простират или прибират от простора след залез слънце. Грижата за пъпчето на бебето също остава специална, защото съществува вярването, че където се хвърли, в тази професионална посока ще поеме живота на детето.
За недоносените бебета грижата е била да ги държат затоплени, обикновено са ги слагали в загрята керемида, посочи Маринова. Мазали са ги с мед и масло да ги подсилват. По думите на двете музейни уреднички обаче шансовете на детето са били минимални и ситуацията е била – който оцелее, оцелее.