Мостът е част от една от най-старите постройки в района, построен е през 14-15 век, дълъг е 60 метра и е висок почти шест метра, каза Златарски. По думите му е време за реставрация на моста, тъй като през 2010 г. е имало голямо наводнение от придошлите води на река Джерман и голяма част от него е била разрушена. Въпреки неговата историческа стойност за хората и за града, действия за възстановяването му не са предприети от 15 години, отбеляза Николай Златарски. Допълни, че според някои историци старият мост е изграден през османския период и е равен по значение с Кадин мост в село Невестино.
Въпросът на Златарски бе свързан с това каква е готовността на Министерството на културата да актуализира списъка с обекти от национално значение и разполага ли със средства за финансиране на тези обекти, които са част от националното ни културно наследство.
При проверка в Националния публичен регистър на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е установено, че въпреки своята историческа и архитектурна стойност, Аракчийският мост не е регистриран като паметник на културата и не притежава статут на недвижима културна ценност, отбеляза в своя отговор министърът на културата. По думите му през годините мостът е бил обект на вандализъм, природни бедствия и липса на поддръжка.
„Отговорността за поддържането на даден обект е на неговия собственик, както и запазването и реставрацията му. Предвид факта, че мостът не е недвижима културна ценност, на този етап не е в компетенциите на Министерство на културата да осигури средства за финансиране на реставрацията му“, каза Мариан Бачев.
Той обясни, че за да бъде включен даден обект в списъка на недвижимите културни ценности с национално значение, е необходимо да се извърши процедура по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут. Идентифицирането на обект като недвижима културна ценност се извършва от Националния институт за недвижимо културно наследство въз основа на мотивирано предложение, каза културният министър.
По думите му включването на Аракчийския мост в списъка на недвижимите културни ценности изисква инициатива от страна на местните власти или заинтересовани организации, които да изготвят и подадат съответното мотивирано предложение, придружено от необходимата документация.
„След придобиването на статут като недвижима културна ценност, вече ще може да се кандидатства и по програмата „Опазване на недвижимото културно наследство“ на Министерство на културата. Собствениците на недвижими културни ценности са допустими кандидати за финансова подкрепа по тази програма. По нея регулярно се отпускат средства в размер до 300 000 лева годишно за дейности като проектиране, консервация и реставрация на подобни обекти в нужда. Дотогава тяхното опазване и съхраняване е в ръцете на местната власт, собствениците и компетентните органи“, посочи още Мариан Бачев.