За ритуалите на Богоявление – с бели гълъби, армейски залпове, но и „отвратителна просия”, разказват ямболски вестници отпреди век

Ритуалите за Богоявление и съпътстващите ги практики са обект на разнопосочни коментари в периодичния печат и преди век, показа справка на БТА в архивите на ямболски вестници, излизали през 20-те и 30-те години на миналото столетие. Публикации разказват за пускане на бели гълъби при хвърлянето на кръста във водите на Тунджа. В допълнение са възпроизвеждани залпове от строените край брега армейски части. Не липсват и критични статии за „отвратителна просия”, която почват от къща на къща и от дюкян на дюкян смелчаците, участвали във ваденето на кръста.
Богоявление, което сега честваме на 6 януари, в началото на миналия век е отбелязван на 19 януари. От публикации в местния в. „Тракиец” четем, че за празника се събира множество между 8000 и 12 000 души в различните години. Преди ритуалното хвърляне на кръста, от трите тогавашни черкви тръгват шествия с хоругви, които се събират при моста до градината в Ямбол.
„Още отрано площадът пред минералните бани и околните улици се изпълниха с многохиляден народ. В градската градина край Тунджа бяха строени всички ученици, войскови части, начело с бойното знаме, железничарите и др.”, пише в дописка от 1936 г. „Насред моста бе издигнат аналой, където свещеници от трите православни църкви отслужиха молебен. При хвърлянето на кръста в реката, бяха пуснати бели гълъби и се дадоха няколко салюти. Повече от 20 плувци се състезаваха за хващането на кръста. Произведе се и обичайният Богоявленски парад, който бе приет от гарнизонния началник”, пише още в репортажа от събитието.
Три години по-рано в същото печатно издание четем, че в спасяването на кръста са участвали 50 души. А след водосвета народът „се впусна да се мие на брега на реката за здраве”. Разказва се и куриозен случай със селянин, довел болния си кон да го полее със светена вода.
„Това е черковният обряд. Но с него не се свършва нищо… Почва една срамна просия. Героите на подвига – улавянето на кръста – тръгват от дюген на дюген, от къща на къща, с едно менче вода и искат от всекиго да им спусне по някоя пара. Зер, чудо голямо направили! В студена вода се хвърлили!”, пише в статия от 1931 г. в другото местно печатно издание - в. „Тунджа”.
В редакционната статия се отправя апел към църквата и официалната власт да забранят събирането на пари. „Нима затова, че съм извършил един акт на вяра – трябва да ми се плати? Практикуването на християнските добродетели за пари ли се върши? Никъде по света – по културния свят – го няма това чудо. Тая отвратителна просия, която е гавра и със собственото човешко достойнство и с всяко разбиране на всяко християнство”, пише още в статията.
В същия текст се разказва и за случай в Анхиало (днешно Поморие), където „този път се и посбили охотниците на кръста”. Уловен от местни жители, той им бил оспорен от новите заселници на града – македонци, които им се нахвърлили да им го превземат с бой. „Полицията отне на биющите се кръста и по тоя начин никой не можа да прибере традиционните бакшиши. Християнство – здраве му кажи! Християнство за бакшиш!”, завършва публикацията във в. „Тунджа”.
За практикуването на просия се разказва и в друг брой на вестника от 19 януари 1932 г. В публикуван личен спомен за честването двадесет години по-рано четем следното: „Там над моста на дърветата стърчат полуголите тела на желающите да спасят кръста от водата. Те са зачервени от буйното вино – пияни до забрава. Те очакват с нетърпение завършека на процесията. Че тогава ще тръгнат от къща на къща и по дюкяните из града за милостиня. Но не вече за Него. Не за Спасителя, не за Неговия кръст. Ще го прославят там по-късно в някоя кръчма с чаша вино в ръка, с вулгарни думи и пиянски смях”. Това се повтаря и до днес всяка година, пише авторът, подписал се с инициали В. А. Кр.
Днес подобни прояви са отдавна отминали и забравени. Богоявленският ритуал продължава да събира големи множества от хора, дошли да наблюдават ваденето на кръста. Най-бързият от плувците, успял пръв да стигне до свещения символ, получава благословия от свещеник и парична премия от кмета на града. Чести са случаите, когато извадилите кръста даряват наградата си за благотворителни каузи.
По стародавна традиция и на този 6 януари богоявленският ритуал в Ямбол ще бъде отново на моста при централния вход на парка. Честването ще започне рано сутринта с литургия в катедралния храм „Св. Николай Чудотворец”, последвана от освещаване на армейските знамена и литийно шествие до моста на река Тунджа. През 2025 г. от ледените води на реката кръста извади 17-годишният ученик Наско Додов.