За романа „Опашката" говориха писателят Захари Карабашлиев и преводачът Душко Кръстевски в Къщата за литература и превод в София

Дискусия, посветена на романа „Опашката", се проведе тази вечер между писателя Захари Карабашлиев и преводача Душко Кръстевски в столичната Къща за литература и превод. Разговорът беше модериран от доц. д-р Ани Бурова.
В началото тя представи Душко Кръстевски като „един от най-активните преводачи на българска литература в Северна Македония“. Доц. Бурова припомни, че той е превел произведения на Елена Алексиева, Здравка Евтимова, Кристин Димитрова, Александър Секулов, Васил Георгиев, Алек Попов, Виктор Пасков, Ина Вълчанова, Милен Русков, Георги Господинов и Захари Карабашлиев. По думите ѝ в момента Кръстевски работи върху „Опашката“ – втората книга на Карабашлиев, която превежда.
Той определи като „лукс за преводача" възможността сам да избира книгите, върху които работи.
„Този лукс е да можеш сам да си избереш заглавието, което ще превеждаш, обаче не винаги е така“, допълни Душко Кръстевски. По думите му в повечето случаи издателите избират заглавията и преводачът трябва да работи с тях, независимо дали са му близки. „Повечето преводи са това, което наричам партизанска задача. Ти трябва да го направиш, няма значение дали ти харесва или не“, отбеляза Кръстевски. Разказа, че този път сам е предложил да преведе нова книга на Захари Карабашлиев. По думите на Кръстевски „първият роман на Карабашлиев, който преведох – „18% сиво“, ме впечатли още при първия прочит“.
„Първата книга – „18% сиво", беше невероятно добра", каза преводачът. По думите му от години искал да преведе „Опашката“ и допълни, че в момента е приблизително до средата на превода. „Приближавам се към половината от книгата, така че финалът със сигурност ще бъде в Скопие“, каза Кръстевски.
Захари Карабашлиев разказа за приема на „18% сиво“ в Република Северна Македония. По думите му бил най-силно впечатлен от реакцията на университетските преподаватели и литературните критици. „Това, което беше различно за мен, беше приемът на академичната общност. Говорихме за книгата по един по-различен начин“, каза писателят. Той отбеляза, че в България популярните книги понякога се възприемат снизходително от критиката, докато в Република Северна Македония разговорът бил поставен в по-широк литературен контекст.
Доц. Ани Бурова припомни, че романът е включен и в университетското преподаване в Република Северна Македония. Душко Кръстевски допълни: „Сега даже има и предмет „Българска литература“. Започва от Паисий Хилендарски и завършва със Захари Карабашлиев и Георги Господинов“.
На въпрос защо е избрал именно „Опашката“, Кръстевски каза, че романът разглежда универсални теми. „Има теми от класическия дистопичен роман, а и ни връща към моментите по време на пандемията - това е универсален роман, който със сигурност ще се чете“, каза преводачът. По думите му издателството също е проявявало интерес към книгата, още преди да бъде предложена за превод.
Захари Карабашлиев разказа, че „Опашката“ е започва живота си като пиеса години преди излизането на книгата. „Трябва да направя уточнението, че романът излезе през 2021 г. Но като пиеса беше готов около 2018–2019 г. Започнах да го пиша още през 2014 г. – много преди вълненията около протестите и пандемията“, каза писателят. Той допълни, че след като пиесата не е намерила своята сцена, е започнал работа върху роман.
„Написването на романа беше едновременно адаптация и нещо различно от пиесата. Беше освобождение за мен. В романа съм и сценаристът, и драматургът, и режисьорът“, каза Карабашлиев. Според него именно романът му е дал свободата да развие историята така, както си я представя. „За всички решения, които при пиесата трябва да вземеш заедно с режисьора, в романа бях освободен. Беше изключителна радост да го пиша“, каза още Захари Карабашлиев и определи „Опашката“ като най-различния си роман. „Всяко нещо, което пиша, е едно мое пътешествие към някакъв проблем. Този беше свързан с промяната. Възможна ли е промяната“, допълни писателят.