За седма година Старозагорският митрополит Киприан отслужи Божествена св. литургия в Потопената църква край язовир „Жребчево“

За седма поредна година в първата неделя на месец август, която тази година е и осмата неделя след Петдесетница, Старозагорският митрополит Киприан отслужи Божествена св. литургия в Потопената църква край язовир „Жребчево“.
Днес отново се събираме в духа на молитва и памет, за да си припомним светинята на Потопената църква, носеща името на Св. Йоан Рилски Чудотворец, която е скътана във водите на язовир „Жребчево“. Храм, който и до днес стои като ням свидетел на вярата, търпението и надеждата на българския народ, каза в словото си в края на богослужението владиката. Той припомни, че молитвеният храм е построен в началото на миналия век. „Тази църква е била в сърцето на село Запалня, едно от няколкото села, чийто земи бяха потопени при създаването на язовира през 60-те години на миналия век. И въпреки че селото изчезна под водите, храмът остана, макар и наранен от времето и от бурите. Останалата каменна черупка днес е повече от зидове, а именно тя е молитва и паметник на светостта и духовното упование на нашия народ“, допълни още митрополит Киприан. 
От думите му стана ясно, че името на църквата „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ не е случайно. „Той е светецът закрилник на българският народ, небесният наш застъпник, чийто живот беше отдаден на смирение, молитва, единение и служение. Точно както и той се оттегля в планинската пустиня, така и тази прекрасна църква, макар и лишена от село, от вярващи и от служби, продължава да носи присъствието на Бога в уединение и в тишина“, посочи дядо Киприан.
На днешния празник - осмата неделя след Петдесетница, владиката припомни за Христовото чудо от нахранването на 5000 души с пет хляба и две риби. „Това е неделя на духовното изобилие и благословение, което Бог дарява тогава, когато човешката вяра и любов го последват. Както Спасителят не оставя народа гладен в пустинята, така и нас той не ни оставя, дори и когато земята под краката ни потъне, дори когато домовете ни изчезнат, дори когато църквата се оказва под вода“, каза Негово високопреосвещенство.
Той заяви, че Потопената църква е образ на тази евангелска истина, че Божието присъствие не може да бъде изтрито от времето, от водата и от човека. „Каменните ѝ стени продължават да говорят за вечността на църквата Христова“.
Владиката призова да се поучим от вярата на нашите предци, които с труд и любов са изградили този храм. „Нека не забравяме и днес да не строим само сгради, но и преди всичко храмове в своите сърца. Нека храната на тази неделя да не бъде само телесна, а духовна - вярата, молитвата, милостинята и доброто слово. И когато погледнем останките на тази Потопена църква, да не виждаме руини, а живо свидетелство за силата на българската вяра“, каза митрополит Киприан.
Църквата е съградена през 1891 година в село Запалня, което се заличава с указ през 1965 г. заради строежа на язовир „Жребчево“. Последната служба през миналия век е на 28 април 1963 година, когато се венчава синът на поп Драган Стойков, Стойко Стойков. През 2019 година митрополит Киприан решава да възстанови богослуженията. Тогава боголюбиви християни започват реконструкция и частично възстановяване на храма със собствени средства. Фасадата на църквата е укрепена напълно, положен е бетонен под, облицован с камък, поставени са кръст и дограма.