За словото, от което израства семето на спасението, говори отец Бисер Христов в храм „Св. Успение Богородично“ в Търговище

За словото, от което израства семето на спасението, говори отец Бисер Христов по време на неделната проповед в храм „Св. Успение Богородично“ в Търговище. Пред миряните той припомни притчата за сеяча, семето и почвата и сподели тълкувания, според които в душата ни може да израсте хубав плод, ако бъдем грижовни и старателни в отглеждането му.
В притчата Христос казва, че сеячът е Господ, а семето е словото, почвата са сърцата и душите на хората, отбеляза пред дошлите в храма свещеникът. „Сеячът е най-грижовният, най-старателният, най-чакащият плод от това семе. А семето е безгрешно. Тоест причината да няма плод е единствено почвата – ние, хората, нашите души, върху които пада семето. А Бог е щедър, Той пръска своето семе навсякъде без да се ограничава и възпира, без да подбира от хората, на които Той го дава. Но понеже Бог не иска от нас да даваме плод насила, против нашата воля, затова оставя избора как ние ще приемем това семе на спасението и дали ще израсте от нас плод“, подчерта отец Бисер Христов.
По думите му Бог подсказва различните причини, поради които семето не дава своя плод. Първата е, когато семето падне на пътя и птиците го изкълват, тоест идва дявола и подобно на птица изкълвава словото от човешката душа. Друга причина е, когато то падне на почва, където няма пръст, няма влага и то изсъхне. Според препратката това са хората - слаби по душа, които не успяват да подхранят словото в душата си при скърби и изпитания например. И третата причина е, когато семето падне между тръни. Когато семето расте и тръните растат, но с времето те се оказват по-силни и многобройни и го задушат. Тази връзка той сравни с хората, които приемат отначало вярата, търсят Бога и начини да се спасят, но с времето се поддават на различните изкушения и съблазни и подобно на бурени заглушават словото Божие. 
Отнасяйки притчата към съвремието ни, той каза, че чувства тъга, понеже днес по-голямата част от обществото ни е като ония човеци, при които семето е паднало, но са израснали много тръни и не са му позволили да израсте и да се развие. 
Отец Бисер Христов подчерта, че днес има една много по-голяма опасност. По думите му това е, когато въобще не се сее нищо в човешките души и даде личен пример. „Аз имам градина и, когато оставя саксии, в които не съм засял цвете, в тях растат бурени. Така е и с децата ни. Ние си казваме - нека да изчакаме сами да решат за себе си, но лукавият не спира, той се възползва и сее своите бурени в техните души. И в един момент, когато ние решим, че е време да говорим на детето си за морала, за живота, за Бога, детето не слуша. То вече си е изработило уж свои идеи и ценности и е трудно, дори невъзможно да се намери общ път към него“, каза той.
Според него сеячи могат да бъдат всички, които имат социална значимост – родители, учители, свещеници, всеки, който по някакъв начин влияе върху душата на друг човек. Важното обаче е да умеем да различаваме дали той сее словото или сее против словото, изтъкна в заключение отец Бисер Христов.