За такава Албена мечтаех, когато писах пиесата, казва Йордан Йовков, гледайки Ружа Делчева на сцената

За такава Албена мечтаех, когато писах пиесата. Това казва Йордан Йовков, гледайки Ружа Делчева на сцената. Днес отбелязваме 110 години от рождението на актрисата, която изиграва над сто роли на сцената и на големия екран.
Ружа Делчева е родена на 2 август 1915 г. в Стара Загора. Баща ѝ загива на фронта по време на Първата световна война (1914-1918) и тя е отгледана от майка си и баба си, които поощряват нейните артистични прояви - рецитира стихове, участва в самодейни квартални театрални постановки и дори съчинява едноактни пиеси. Изключена е от всички гимназии в страната за участие в Работническия младежки съюз (РМС), но след известно време е приета в Трета софийска девическа гимназия, която завършва с отличен успех.
ПЪРВЕНЕЦ НА ВИПУСКА
През 1937 г. Ружа Делчева участва в конкурс за Висшата театрална школа на Народния театър „Иван Вазов“ под председателството на Николай Осипович Масалитинов. Тя се явява със стихотворението „Стихии“ на Елисавета Багряна и силно впечатлява именития театрал, който се застъпва тя да бъде приета в школата, тъй като в дипломата ѝ за средно образование, поради идеологическите ѝ възгледи, е отбелязано „намалено поведение“.
Актрисата бързо се превръща в първенец на випуска, а на държавния изпит изиграва ролята на Албена в едноименната постановка по Йордан Йовков. Писателят лично присъства на изпита, а за блестящото ѝ изпълнение ѝ подарява пиесата си с посвещение „За такава Албена мечтаех, когато писах пиесата!“.
ОТДАДЕНА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР
След успешния ѝ дебют вратите на Народния театър се отварят за нея и тя попада сред имена, от които научава много - Кръстьо Сарафов, Иван Димов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Владимир Трендафилов. През следващите десетилетия тя се отдава на Народния театър и си партнира с повечето големи български артисти, за да изиграе повече от 100 роли на първата ни сцена.
Талантът на Ружа Делчева се разгръща в образите на героини от класически световни, български и руски произведения. Критиците оценяват високо актьорското ѝ майсторство, а в интервю за в. „Пулс“ от 1984 г. актрисата определя халтурата като болест по младите растения. „Нападне ги, те се предадат, и ако не ги унищожи напълно, цял живот остават белязани от нея“.
Сред характерните ѝ превъплъщения са ролите на Регина от „Лисичета“ от Лилиан Хелман, на Глафира от „Вълци и овце“ от Александър Островски, на Ана Кристи от едноименната постановка на Юджин О‘Нийл, на мис Грей от „Битката за живота от Чарлз Дикенс, на Мария Александровна от „Сънят на вуйчо“ от Фьодор Достоевски, на Рада от „Под игото“ от Иван Вазов, на Димитрина Григорова от „Голямото завръщане“ от Иван Радоев, на Дена от „За честта на пагона“ от Камен Зидаров, на Беатриче от „Херцогинята от Падуа“ и на Хестър от „Жена без значение“ от Оскар Уайлд.
Едни от любимите ѝ роли са тези на Любов Яровая в едноименната пиеса от Константин Треньов, на Маша от „Три сестри“, на Костанда от „Свекърва“ от Антон Страшимиров и др.
ТЕЛЕВИЗИЯТА И КИНОТО
Ружа Делчева участва и в редица телевизионни театрални постановки, сред които „Рожден ден“ (1971) „Тя и той“ (1972), „Рози за д-р Шомов“ (1973), „Вампир“ (1980), „Пълнолуние“ (1985), „Легенда за майката“ (1985) и др.
Незабравими са ролите ѝ в телевизионните мюзикъли на Хачо Бояджиев „Криворазбраната цивилизация“ (1974) и „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976).
Дебютът й в киното е в ролята на Ивана в късометражния филм „Страхил войвода“ (1938) на режисьора Йосип Новак, по сценарий на Орлин Василев от романа му „Хайдутин майка не храни“. Следва ролята на Рада в "Те победиха" (1940) на Йосип Новак и Борис Борозанов. 
Ружа Делчева участва в първия български цветен филм - „Точка първа“. Премиерата е на 26 ноември 1956 г. Филмът е създаден през 1955 г. от режисьора Боян Дановски по сценарий на Валери Петров, оператор е Васил Холиолчев, а музиката е на Петър Ступел. Във филма Ружа Делчева си партнира с Константин Кисимов, Георги Георгиев – Гец, Гинка Станчева, Георги Калоянчев, Таня Масалитинова, Лео Конфорти и Стоянка Мутафова.
Други филми с нейно участие са „Години за любов“ (1957), „Цар Иван Шишман“ (1969), „Куче в чекмедже“ (1982), „Тази хубава зряла възраст“ (1985) и др. 
Ружа Делчева е председател на Съюза на артистите в България от 8 април 1968 г. до 15 декември 1970 г. 
ЗА РУЖА ДЕЛЧЕВА
През 1971 г. театралният критик Севелина Гьорова пише монография за Ружа Делчева. Книгата е на издателство „Наука и изкуство“.
Части от блестящите ѝ рецитали и участия са увековечени в плоча на „Балкантон“. Записите са взети от Златния фонд на Българското национално радио (БНР).
През 1989 г. Българската национална телевизия (БНТ) посвещава на Ружа Делчева документален филм. В него се съдържат портрет на актрисата, разговор с нея и откъси от нейни роли. Сценарист и режисьор е Галина Кралева.
През 2000 г. телевизия „7 дни“ излъчва документалния филм „Сборно място“, наречен на една от последните пиеси с участието на Ружа Делчева. Филмът е посветен на 70-годишнината на актрисата.
Три пъти е лауреат на Димитровска награда (1950, декември 1959, август 1969). Удостоена със званието „Народен артист“ (22 май 1963). „Герой на социалистическия труд“ (август 1974). Носителка на орден „Георги Димитров“ (август 1985), орден „Стара планина" първа степен (11 декември 2000). 
През 1969 г. Ружа Делчева става почетен гражданин на Стара Загора. 
Ружа Делчева умира на 26 ноември 2002 г.
През 2010 г. Легендарни артисти „се връщат“ в Народния театър „Иван Вазов“ с фотоизложбата „Образи незаличими“, съставена и наредена от Иво Хаджимишев.
Експозицията с подзаглавие „Народният театър в черно и бяло“ съдържа 120 фотоса на неговите строители и легенди - от Пейо Яворов, Йозеф Шмаха, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Роза Попова до Владимир Трандафилов, Константин Кисимов, Ружа Делчева, Зорка Йорданова, Ирина Тасева, Олга Кирчева, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев…
/ВСР
/СС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 26.11.2002 г.; 01.04.2010 г.; https://www.bta.bg/bg/news/18895-Na-dneshnata-data-predi-65-godini-e-bila-premierata-na-parviya-balgarski-tsveten;https://www.bta.bg/bg/galleries/archive/232892; https://bnt.bg/bg/a/193963-zlaten-fond-103-godini-ot-rozhdenieto-na-ruzha-delcheva, https://www.libruse.bg/view?event=655;https://knizhen-pazar.net/products/books/2816598-ruzha-delcheva, https://balkanton.su/image/comment/7879,
Сп. „Театър“, бр. 3 от 1969 г.; В. „Пулс“, бр. 45 от 6 ноември 1984 г.; Сп. „Жената днес“, бр. 12 от 1986 г; В. „Труд“, бр. 190 от 15 юли 2000 г.; Енциклопедия „Българско кино, Александър Янакиев, София, 2000 г., стр. 78; Голяма енциклопедия България, София, 2012 г, т. 5, стр. 1710