За тези 137 години Софийският университет се превърна в истински дом за цяла плеяда забележителни учени и преподаватели, каза проф. Георги Вълчев

За тези 137 години Софийският университет „Св. Климент Охридски” успя да се превърне в истински дом за цяла плеяда забележителни учени и преподаватели, каза в словото си ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. д-р Георги Вълчев на академичното тържество за патронния празник на висшето училище.
„Неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението“ - това е най-вярната и точна характеристика, която дава на патрона на нашия университет авторът на неговото кратко житие Димитър Хоматиан. Струва си всяка година, в деня, в който Българската православна църква отбелязва паметта на „първия епископ на българския език“ Климент Охридски, да припомняме тези негови думи, тъй като те отразяват същината на духовната мисия на този забележителен светец, която ние трябва да продължаваме днес, отбеляза ректорът.
„Без обич и смирение е невъзможно да поемеш по трудния път на познанието и още по-невъзможно е да поведеш след себе си хиляди нови ученици и последователи! Без обич и смирение не може да имаш силата не само да останеш верен на делото на своите първоучители, но и да имаш куража да го надградиш и развиеш, превръщайки го в личен житейски избор и съдба! Без обич и смирение няма как да съхраниш вярата, че силата на съзиданието, на градежа, може да надделее над бесовете на разрухата и духовната нищета“, каза проф. Георги Вълчев.
Той припомни, че когато преди 137 години новите университетски седмочисленици създават първообраза на днешния Софийски университет, едва ли са осъзнавали напълно, че поставят началото на може би най-красивото творение на българите в тяхната нова и най-нова история. Със сигурност обаче можем да допуснем, че в душите си са носили поне малка част от обичта и смирението на свети Климент, тъй като полагат основите на една национална институция, без която общият ни съвременен културен възход би бил немислим. Хулен и отричан понякога, често измамно приласкаван и користолюбиво славословен, създаденият от тях университет успя през годините да съхрани завета на своя патрон и покровител. Успя да се превърне в българския символ на съзиданието и хуманизма, и да се изгради като никому неподвластна духовна територия, където опитът и мъдростта правят своите ежедневни срещи с поривите и енергията на младостта, за да чертаят пътищата на българите към бъдещето, подчерта ректорът.
„За тези 137 години университетът успя да се превърне в истински дом за цяла плеяда забележителни учени и преподаватели. Често ние се вглеждаме в техните имена, опитваме се увлекателно да разказваме за техния живот и това е напълно естествено. Какво би представлявала съвременна България без един Иван Шишманов например? Какво бихме знаели за собствената си история без един Петър Мутафчиев или Васил Златарски? Възможна ли би била изобщо съвременната ни мрежа от висши училища в България, немалка част от които водят началото си от Софийския университет и неговите академични авторитети“, тези въпроси постави в словото си проф. Вълчев.
По думите му това, което забравяме понякога обаче в дни като днешния, е огромното множество, стотиците хиляди млади хора, които са преминали през залите и аудиториите на СУ през тези 137 години. „Хората, които не само попиха заветите на свети Климент, не само останаха запленени от силата на познанието, но успяха, всеки според собствените си сили, да допринесат за развитието на обществото ни. Това е огромната невидима общност на възпитаниците на Софийския университет. Това са хилядите скромни учители, които стъпиха с вяра и младежки плам в най-отдалечените кътчета на съвременна България. Това са хилядите специалисти във всички сфери на обществения ни живот, които не жалиха енергията и мечтите си, че могат да превърнат страната ни в уютно място за живот, развивайки всички нейни региони. И ако нещо може да промени общия ни дом към по-добри бъднини през следващите десетилетия е точно това огромно множество, което ние упорито и последователно, въпреки трудностите, с които трябва ежедневно да се справяме, година след година успяваме да увеличаваме. Университетът все още е и трябва да продължи да бъде преди всичко школа на духа! Това е нашето най-голямо невидимо завоевание и истинска сила", каза ректорът.
Зная, че днес мнозина вещаят края на това традиционно разбиране за ролята на съвременните университети. Икономизирането на съвременното висше образование и прекалената комерсиализация на науката в световен мащаб набират огромни размери и сякаш наистина вещаят краха на универсумите на знанието и хуманизма, но мисля, че гласовете, пророкуващи тяхната неизбежна победа, са прекалено самоуверени и измамно самонадеяни. Ако ние останем верни на своята мисия и дълг, ще продължим да създаваме тази невидима на пръв поглед армия, която не само ще съхрани добрите академични традиции, но дори ще ги доразвие и надгради. Животът и светлия пример на нашия патрон трябва да ни бъдат светъл пример в това отношение. Той не се поколеба да приобщава ден след ден към вярата обикновените хора и ако се доверим на житиеписците му, успя да създаде за около 30 години работа в духовната нива над 3500 свои ученици и последователи. Ако всеки един от нас бъде така предан и всеотдаен като свети Климент, няма сила, която да ни попречи да продължим своя път напред в годините. Вървейки по него, успехите не трябва да ни успиват, трудностите трябва да ни мотивират, а невидимото множество от ученици и последователи да ни вдъхновява, с тези думи завърши академичното си слово ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев. 
Преди тържеството в аулата на висшето училище, Академичният съвет на Софийския университет, начело с ректора проф. Георги Вълчев, поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски. По традиция цветя бяха поднесени и на паметниците на дарителите - братята Евлоги и Христо Георгиеви, и на паметните плочи на загиналите за родината по време на Балканските войни - преподаватели и студенти от Софийския университет.
Членът на настоятелството на Софийския университет и водещ на предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия д-р Бойко Василев произнесе академично слово на тема: „Човекът като университет“. Тържеството продължава с връчването на удостоверенията на новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2024 г. до 25 ноември 2025 г. и с връчването на награди.
Сред присъстващите на академичното тържество са Академичният съвет на Софийския университет, бивши ректори на СУ, преподаватели, студенти. На тържеството присъства и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев.