За украинки рисуването е терапия, която им помага да се справят със загубата съпрузите си, загиналите във войната

За група украинки рисуването е терапия, която им помага да се справят със загубата на партньорите, загинали по време на войната, предаде Асошиейтед прес. В осветено от слънчеви лъчи художествено студио в Киев, пълно със стативи и платна, Ирина Фарион прави финалните щрихи на картина с маслени бои в преобладаващо тъмна цветова гама в нюанси на синьото и кафявото.
Творбата изобразява две дървета, чиито корени са преплетени, сякаш са в прегръдка, и лъчисто жълто слънце, което грее на мрачен син фон.
"Имам чувството, че това сме аз и съпругът ми, който беше убит във войната", казва Фарион за дърветата. "Те са като две души, като две сърца, като едно тяло".
Фарион е сред хилядите украински жени, загубили партньорите си във войната, която Русия започна срещу родината им преди близо 17 месеца. Десетки хиляди украинци са загинали на бойното поле - повечето от тях са мъже, които някога са водили обикновен живот, преди да изоставят всичко, за да се включат в борбата за страната си.
Съпругът на Фарион, Олександър Алимов, загива през декември, след като е прострелян на фронтовата линия в Донецк. Обхваната от скръб, тя казва, че е намерила утеха в рисуването заедно с други жени, загубили партньорите си на бойното поле. 
Жените са част от арт терапевтичен проект, наречен "Жив. Истински истории за любовта". Целта му е да почете паметта на починалите и да помогне на вдовиците да се справят с болката от загубата.
Алимов доброволно се присъединява към армията в първите дни на войната, след като работи като компютърен специалист в известна компания. "Не искам да живеем в страна, в която не сме свободни" - това по думите на Фиона казал съпругът й, преди да отиде на фронта. Двамата били заедно десет години.
Тя още носи халката си, а неговата е поставила на верижка около врата си. "Все още не мога да я сваля", споделя жената. "Така ми е по-добре."
Наскоро Фарион посетила арт студиото заедно с приятелката си Олеся Скалска, чийто съпруг е бил убит през януари. Двете жени първоначално се срещат на гробището - място, където украинските вдовици обикновено намират утеха в компанията на другата и създават приятелства, свързани с общата скръб.
Съпругът на Скалска -  26-годишният Роман Скалски, също доброволно се присъединява към армията без никакъв опит на фронта.
"Разбира се, аз го подкрепих, защото той отиде да защитава мен и цялото си семейство", казва тя.
Двойката трябвало да отпразнува първата годишнина от сватбата си през юни. Но вместо това Скалска работи върху картина - единственото място, където те могат да бъдат отново заедно.
"Мъж носи момиче през окосено житно поле и аз си представям, че прави това, за да не си убоде краката", казва 24-годишната Скалска, описвайки творбата си.
Гласът й от време на време се прекъсва от ридания, докато говори. "За другите може да изглеждам като обикновен човек. Но никой не знае какво се случва вътре в мен", казва тя. "Невъзможно е да избягам".
Арт проектът е започнат през януари от Елена Сокалска, която губи съпруга си преди години в автомобилна катастрофа и казва, че разбира емоциите на вдовиците.
Когато разговаря с репортери на Асошиейтед прес през юни, в художествения проект участват около 40 вдовици.
"Нарича се "Жив", защото момичетата трябва да се чувстват живи, тъй като в момента всички те се чувстват безжизнени", обяснява тя. "Когато рисуваш, мислиш само за това. И аз си помислих, че тези жени трябва да имат малко време за себе си".
Участието в проекта е безплатно, а местни художници отделят доброволно време, за да напътстват жените, докато изразяват скръбта си върху платно.
В групата на проекта във Фейсбук има над 1000 участници. "И общността продължава да се разраства", казва Сокалска.
Оксана Кордина и съпругът й Андрей Волков са женени от почти 10 години, когато започва войната. Сутринта на 24 февруари 2022 г. - денят, в който Русия нахлу в Украйна, той събира вещите си и се облича. Оксана подготвя за него аптечка за първа помощ. Той отива във военното ведомство, докато Киев изпада в шок от инвазията.
Умира девет дни по-късно, защитавайки столицата.
Повече от година по-късно Кордина казва, че все още не се е възстановила емоционално. "Не съм творчески човек, но осъзнах, че трябва да опитам нещо", казва тя, обяснявайки решението си да опита да рисува.
"Тази болка е невъзможно да се обясни или предаде", казва тя.
Наскоро жената открива отново езеро близо до Киев, което съпругът й много обичал. Двамата са ходили там заедно в миналото, но тя е забравила пътя и дълго време се опитвала да го намери. Сега го посещава редовно.
Картината й изобразява езерото, заобиколено от зелени дървета, които отразяват меката светлина на зората. Котка, нарисувана в левия ъгъл на платното, изглежда самотна и съзерцателна на фона на природата.
"Ходя до езерото и сънувам точно като тази котка", казва тя. "И имам чувството, че той е там с мен".