В биографичното издание се разказва за връзката на Маринов с Италия и приятелствата му, между които и със скулптора Асен Пейков, каза пред БТА авторката. По думите й Маринов е бил влюбен в тази красива благословена страна, за която е написал и издал мемоарна книга. Във втория том на „Паметна плоча“ читателите могат да се докоснат до неговите писма с възторжени впечатления от Италия. Една от главите е за успешната му изложба в град Карара през 1970 г.
Поместени са и спомените на Янко Маринов от първото му посещение при Вирджиния Джакомети - осиновената дъщеря на художника Борис Георгиев от Варна. Маринов отива в Италия през 1962-ра, годината на кончината на Георгиев, и получава поръчение от тогавашното Министерство на просветата и културата да установи контакт с дъщеря му и да види какво се случва с творческото наследство на колегата му. Бил възхитен от изкуството на Борис Георгиев и поел ангажимент да се организира изложба на варненеца и да се издаде каталог с негови творби в България. Поради липса на средства и желание обаче идеите му търпят неуспех, разказа Лора Маринова.
В книгата са споделени и писма на Маринов до приятели и колеги - видни български художници. Според авторката чрез тях ние получаваме портретите на тези хора, а в същото време и късчета от миналото. Писмата, които Янко Маринов си разменя със скулпторът Асен Пейков от 1935 до 1947 г., заемат цяла глава от книгата и са най-значителното в нея, добави авторката, като припомни, че Пейков е бил най-близкият приятел на баща й от младини и е станал причина да попадне в Италия.
Предвидено е „Паметна плоча“ да излезе в пет тома, които не се развиват хронологично. Следващите части вече са подготвени от авторката и чакат издаване. Тя припомни, че е започнала книгата преди осем години, за да събере материал, с който да отговори на обществени обвинения относно комунистическото минало на Янко Маринов. „Опирам се на неговия огромен архив, дневници, писма и мемоарни книги. Сглобявам нещата и коментирам многобройните отражения на един почти вековен сложен живот“, уточни тя. След излизането на първия том смята, че напрежението около името на баща й вече се е разсеяло. В четвъртата част тя ще обърне специално внимание на отношението на художника към комунистическата идея и на мъчителните му прозрения, породени от сталинистките репресии в Съветския съюз, където е живял.
Изданието излиза с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на Община Варна.
Янко Маринов е роден през 1907 г. в с. Килифарево, Търновско. От 1945 г. до последните си дни живее и работи във Варна. Той е основател и директор на Варненската художествена галерия, един от основателите на варненската група на Съюза на българските художници и неин пръв творчески секретар. Носител е на многобройни награди в чужбина, както и награда „Варна“ за цялостно творчество през 1997 г. Умира през 2001 г.
Лора Маринова е родена във Варна през 1953 г. Завършила е сценография в Националната художествена академия в София. Дългогодишен сценограф и главен художник на Варненската опера. Носител на награда „Варна“ (2017) и награда „Феникс“ (2023). Има издадени три стихосбирки.