Не искам да се хваля с моя живот. Просто искам да разкажа приятелски за неща, които са ми се случвали, за неща, които, може би, и на вас ще се случат. Може и да помогна на някой, който се нужда от съвети. Това каза композиторът Стефан Диомов на представянето на биографичната си книга „Белите и черни клавиши на моя живот“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.
„В моето семейство нямаше нито един музикант“, каза маестрото. Разказа, че баща му бил земеделец, който е произвеждал чудесно вино и фанатично обичал земята и занаята си. Диомов отбеляза, че гледал много скептично на неговите успехи и често казвал, че музикант къща не храни.
Маестрото посочи, че към първия си музикален инструмент – акордеона, го е насочила майка му. „Прегърнах този акордеон и до ден днешен не го пускам – такава здрава прегръдка се получи между мен и музиката. После, по настояване на моите учители, започнах да уча кларинет и пиано. И накрая станах учител по китара“, разказа Диомов и добави, че забавлявайки хората, когато е свирил на акордеона пред публика, е изпитва голямо удоволствие.
„До днес обичам да забавлявам хората, в добрия смисъл на думата. Защото и с музиката, и с моите пътешествия, които са много интересни, достигнах до извода, че за всичко трябва да има споделеност. Напишеш песен – сподели я, тя не бива да остава при теб. Отидеш на страхотно приключение – сподели го“, каза маестрото.
Стефан Диомов разказа и за създаването на „Тоника“, което по думите му било чиста случайност. Големият успех на групата дошъл изневиделица като днешния пороен дъжд. „Едно чудо, което не очаквах. Започнахме да ходим на фестивали, да печелим златни медали след златни медали. Нещо невероятно ставаше. И ако искате вярвайте, но колкото повече идваше успехът, толкова повече идваше и желанието да правим песни. Бяхме безумно влюбени в това, което правихме“. Разпадането на групата той метафорично определи като черни клавиши, но посочи, че за щастие белите са повече и ако трябва да преживява неговия живот, не би направил нищо различно.
Валентина Тодорова, музикален педагог и водеща на събитието под надслов „Стефан Диомов за музиката и пътешествията“, отбеляза, че книгата е от две части и е поклон преди всичко към музиката, но съдържа и друга страна от живота на твореца – неговата голяма страст към фотографията.
Пловдивската публика тази вечер чу не само спомени и разкази, но и музикални поздрави на вокална група „Приятели“ от състава на мъжки хор „Гусла“ и хор „Планинарска песен“ с художествен ръководител Калинка Николова. Те изпълниха „Я, кажи ми птицо, бяла“, „Сагапо“ и „Българийо моя“.
За финал на представянето пловдивският дует Красимир и Гергана Кацарови изпълни песните „Здравей, как си, приятелю“‚ „Дните ни все летят“, „За кой ли път“ и „Приятели“.
Стефан Диомов е роден на 16 февруари 1945 г. в град Бургас. Ръководител е на групите „Тоника”, „Тоника СВ”, „Магистрали”, „Горещ пясък”, „Фамилия Тоника”, „Петте сезона”. Дългогодишен музикален директор на фестивала „Бургас и морето”.
Написал е над 450 шлагерни песни, повечето от които добиват широка популярност. Автор е на театрална и филмова музика, на много известни детски и коледни песни. По неговите песни Националният музикален театър прави първия авторски мюзикъл „Здравей! Как си, приятелю?“. Стефан Диомов е автор и на десетки документални филми и фотографски изложби.